Тя бе имала намерението да каже на Дмитрий за бременността си при завръщането му в Новий домик Бе имала намерение да поиска той да се ожени за нея. В плановете й не влизаше да остане в Русия още една зима, нито пък да се прибере в Англия без съпруг. Ако Дмитрий си мислеше, че можеше да я качи на някакъв кораб и да я върне обратно просто така, сигурно беше полудял.
— Добре, Маруся, можем да тръгнем утре — съгласи се Катрин. — Но за бързането забрави. Повече няма да се кача на летяща карета. Можеш да предадеш на съпруга си какво съм казала.
— Но така няма да успеем да се върнем толкова бързо, милейди, не и сега, когато нощите са по-дълги.
— В това отношение не може да се направи нищо, но аз имах предвид пътуване през деня. Не повече от четирийсет километра дневно. Това би трябвало да ни осигури удобно пътуване.
— Но така ще ни трябва двойно повече време.
— Няма да споря за това, Маруся. Реката сигурно може да почака още няколко дни, преди да замръзне. — Надяваше се да не познае, но точно тук беше смисълът от забавянето на пристигането си в Санкт Петербург, както и за да предпази бебето си от лудото препускане с карета.
Дмитрий не повярва, когато получи съобщението на Владимир. Катрин настоявала да пътува бавно. По дяволите, така тя щеше да се забави с още една седмица, а това не влизаше в плановете му.
Идеята му да я задържи в Русия, използвайки времето за извинение, си бе имала недостатъци от самото начало, най-вече защото щеше да се лиши от нея през няколкото месеца до настъпването на зимата. Само че той бе знаел, че веднъж като свършеше лятото, тя щеше да започне непрекъснато да настоява да си замине, което налагаше да я избягва, да избягва въпросите й, да остави есента да изтече и да се надява, че зимата ще дойде рано тази година.
Изчакването в Санкт Петербург се оказа продължително и потискащо, особено през студената, влажна есен. А не му беше дадена възможността даже да уреди сватбата на сестра си, което можеше да го поразсее. Веднага щом пристигна, тя го бе информирала, че нямало да се омъжи за въпросния млад мъж в крайна сметка. Дмитрий нямаше какво да прави, освен да се занимава с бизнеса си, който бе занемарил напоследък, доказателството за което лежеше в счетоводните книги, които Катрин му бе изпратила, разкриващи не четири инвестиции на ръба на фалита, а пет. Имаше и няколко приятели, които можеше да посети, но повечето не стояха в града през лятото и есента и започваха да се завръщат с началото на зимния сезон. Наталия най-сетне се бе появила миналата седмица и му беше обещала незабавно да се заеме с избора на невяста и той доволен бе оставил въпроса във вещите й ръце.
Най-непоносимото, потискащо, вбесяващо нещо през това време на самоналожено изгнание далеч от Катрин бе, че й беше останал верен — той, който не бе изкарвал три поредни нощи без жена, ако не беше необходимо. А в случая не беше. Където и да отидеше, се намираха жени, които неприкрито му показваха, че са достъпни. Но те не бяха Катрин и той все още беше в клещите на своята обсебеност от малката си английска роза. Докато сам не разчупеше оковите, никои друг нямаше да го стори.
Буквално в същата минута, в която лед започна да сковава водите на Нева, той изпрати за нея. След всичкото това време беше безумно нетърпелив да я види отново. И как, моля ви се, реагира тя? Преднамерено започна да забавя пристигането си. Колко присъщо за нея. Всичко, което го ядосваше и предизвикваше, тя безпогрешно го налучкваше. Владимир бе много прав. Беше си възвърнала до последната капчица предишния инат, което все пак определено бе за предпочитане пред определено безмълвното презрение, с което го бе обливала до последната им среща. Всичко беше за предпочитане пред това.
И така, Дмитрий зачака отново, но сега се възползва максимално от времето, за да изглади до съвършенство извиненията, които смяташе да й предложи, задето не е успял да я изведе навреме от Русия. Тя щеше да побеснее, но се надяваше, че няма да й отнеме много време да приеме неизбежното.
Катрин мислеше точно същото, докато каретите се търкаляха по широките сто и една стъпки улици на Санкт Петербург шест дни по-късно. Дмитрий щеше да се вбеси с нея, напълно справедливо, задето бе изпуснала кораба си. Най-добрият начин да се справи с гнева му, бе открила тя, бе да атакува на някой друг фронт. Бе приготвила запас от оплаквания, между които да избира, до едно незначителни, но всичките наострени като оръжия, готови за бой.