Свободните пространства в Санкт Петербург бяха източник на удивление за някой, свикнал на тъпканицата в Лондон. Катрин се наслади на първия си „руски“ поглед към западната част на страната, тъй като във водовъртежа на бурното и пристигане не бе успяла да разгледа почти нищо.
Всичко бе така монументално в този град на разкоша. Зимният дворец, руска барокова постройка с повече от четиристотин стаи, беше навярно най-внушителната гледка, но имаше и множество други дворци и сгради с огромни размери, църкви, обществени площади. А дългият почти три мили Невски проспект, главната улица на града, с многобройните си магазини и ресторанти! Успя да зърне и Петропавловската крепост оттатък реката, затвора, където Петър Велики бе изпратил на смърт собствения си син.
Откритият пазар силно заинтригува Катрин и я разсея дотолкова, че за някое време забрави за къде бе тръгнала. Огромни купища замразени плодове се докарваха тук на шейни от цялата страна. Какви ли не пособия за поддържане на мраз се използваха, за да се съхрани свежестта на месото, яйцата, маслото, рибата.
И хора с всичките си очарователни различия и особености. Брадати търговци в дълги кафтани с неясен цвят, а до тях — весело нагласените им жени в шарени многопластови фусти и високи, ярко оцветени украшения за главата, които се издължаваха като шал и стигаха почти до земята. Башкири, облечени от глава до пети в кожи. Татари с тюрбани. Свети мъже с дългите им до глезените ризи и дълги, развяващи се бради. И какви ли не още!
Ето и домакините, разкарващи с малки шейнички покупките си, докато уличните музиканти с дълги сака и кожени шапки ги забавляваха с мръсни песнички. Там пък улични търговци предлагаха с пълен глас качествата на изпечените от тях сладкиши, опитвайки да накарат минувачите да се разделят с още няколко копейки.
Ето, това беше Русия, от която бе видяла толкова малко — хората, красотата на толкова много култури, Катрин си отбеляза да накара Дмитрий да я доведе тук, когато щеше да има достатъчно време да огледа всичко на спокойствие, а не да се задоволява с откъслечни впечатления.
Дмитрий я чакаше на почистените от снега стълбища пред входа на двореца си и щом каретата спря, той скочи и й помогна да слезе.
Катрин бе станала изключително нервна с наближаване края на пътуването й. Бе се показала много нелюбезна и неотстъпчива последния път, когато се видяха, беше отказала да изслуша Дмитрий, позволявайки на обидата и болката си да прераснат в непозната дори за нея сърдитост. Сега чувството за безпокойство я поставяше в отбранителна позиция. Не че не беше зашеметена от вида му, тъй великолепен в униформата си, че сърцето й заби ускорено, Само че тя вече не можеше да мисли само за себе си. Сетивата й може да бяха опустошени от близостта му, но умът й бе готов за битка.
— Добре дошла в Санкт Петербург.
— И друг път съм била тук, Дмитрий.
— Да, но за твърде кратко.
— Прав си. Профучаването през един град не дава на човек възможността да го оцени.
— И за това ли трябва да се извинявам, след като вече имам толкова други неща, за които ти дължа извинение?
— О-хо? Искаш да кажеш, че всъщност си направил нещо, за което трябва да се извиниш? Със сигурност не и ти.
— Катя, моля те. Ако искаш да ме нарежеш на парченца, не можеш ли поне да почакаш да влезем вътре? Ако не си забелязала, вали сняг.
Как да не бе забелязала, когато очите й проследяваха всяка снежинка, докосваща се гальовно по лицето му? А той защо не викаше и беснееше заради огромното й закъснение? Той, изглежда, полагаше крайни усилия да се държи приятно, твърде приятно, когато тя бе очаквала най-лошото. Да не би реката да не бе замръзнала още? Да не би да бе пристигнала прекалено рано в края на краищата?
— Разбира се, Дмитрий, ти водиш. Аз съм на твое разположение, както обикновено.
Тонът й го накара да потръпне. Настроението й беше по-лошо, отколкото беше очаквал, а тя все още не беше чула, че няма да може да се върне в родината си.
Той я хвана под ръка и я поведе по стълбищата. Големите двойни врати се отвориха, като ги доближиха, и се затвориха незабавно, след като влязоха вътре. После се отвориха наново, за да пропуснат Владимир и останалите, носещи багажа. Отварянето и затварянето на вратата като по нейна собствена воля бе учудвало Катрин преди, но сега, в зимния сезон, намираше, че е много удобно.
Разкошът в градската къща на Дмитрий контрастираше рязко със скромния интериор на Новий домик. Полиран паркет, бели мраморни стълби, покрити с дебели килими, картини в позлатени рамки, огромен кристален полилей в средата на обширното помещение, а това беше само вестибюлът.