— Вероятно никога няма да научим — заяви твърдо Ан, хвърляйки успокоителен поглед на Софи, която седеше с виновно изражение.
Хариет разлисти още една страница.
— Показвала ли си пръстена на Рейвънуд, Софи? Като мъж той би могъл да знае повече за тия неща от нас.
— Той е виждал пръстена. — Софи бе щастлива, че най-сетне може да говори истината. — Но не го разпозна.
— Е, тогава ще продължим да упорстваме. — Фани сне още един том от полицата. — Обичам загадките, а и ти също, Хари.
Хариет блажено се усмихна.
— О, Боже, да. Нищо не ме прави по-щастлива от това, да разгадавам някаква мистерия.
Четири дни по-късно Софи и Джейн откриха и произхода на странния триъгълник, разучавайки някакъв древен трактат по математика.
— Ето го! — възкликна Софи, докато останалите се струпаха около старинната книга. — Погледнете! Триъгълникът е съвсем същият като оня на пръстена, включително и тези странни извивки на всеки ъгъл.
— Права е — потвърди Ан. — И какво пише за този триъгълник?
Софи се намръщи над латинския текст.
— Използван е бил в някакви тъмни церемонии, свързани с властта над женските демони, които… — Тя неочаквано замълча, съзнавайки какво превежда. — О, Боже!
— Какво има? — Фани се наведе през рамото й. — А разбирам, „формата е много подходяща за подчиняване на «сукуба»2, докато се възползваш от тях по плътски начин.“ Колко очарователно. Но остави мъжете да се тревожат за особеностите на женските демони, които безпокоят безпомощните представители на силния пол в съня им.
Хариет също се усмихна.
— Наистина очарователно. Проституиращи демони, които могат да бъдат подчинявани, докато в същото време се възползват от услугите им. Напълно си права, Фани. Сами мъжката фантазия е способна да роди нещо подобно.
— Тук има още доказателства за мъжкото въображение — Ан посочи едно изображение на митологичното създание което беше открила. — Звярът в триъгълника изглежда притежава необикновена мощ. И би могъл да блудства часове наред, без да загуби силата си.
Фани простена.
— Сега вече може да сме сигурни, че пръстенът, оставен и наследство на Софи, е принадлежал на някой мъж. Изглежда е бил създаден нарочно, за да създава високо самочувствие на мъжа в спалнята. А може и да е само талисман за щастие в тази област на живота. Но в никой случай не е онзи вид бижу, който Рейвънуд би искал жена му да носи публично.
Хариет се разкиска.
— На твое място, Софи, не бих обяснявала на съпруга си значението на тези знаци. Най-добре прибери пръстена и попитай Рейвънуд за семейните смарагди.
— Съветът ти е отличен — каза тихо Софи, мислейки, че по-скоро би умряла, отколкото да попита Джулиан за смарагдите. — Благодаря ви за помощта при разгадаването на подробностите, свързани с пръстена.
— Няма защо. — Хариет сияеше. — Беше извънредно увлекателно, нали Фани?
— Извънредно поучително.
— Е, най-добре е да тръгваме — рече Ан, когато двете жени започнаха да прибират книгите в шкафа. — Обещах на баба да й помогна, докато развлича няколко приятелки на карти тази вечер.
— А аз имам намерение да се отбия у лейди Сейнт Джоунс — потри ръце Софи.
Джейн мълчаливо последва приятелките си и заговори едва когато и трите се усамотиха в каретата, далеч от ушите на лейди Фани.
— Е, какво? Не ме дръжте в напрежение. Това едва ли е краят на историята. Зная го. Какво ще предприемеш оттук нататък, Софи?
Софи гледаше навън през прозореца, потънала в мисли.
— Сега със сигурност знаем поне две неща за пръстена. Първото е, че вероятно е принадлежал на мъж, член на някакво тайно общество, създадено в Кеймбридж. Второто е, че това общество се е занимавало със съмнителни сексуални практики.
— Мисля, че си права — съгласи се Ан. — Бедната ти сестра е станала жертва на мъж, който се е възползвал от жените по най-лошия начин.
— Вече го знаем — каза Джейн. — И какво ще правим сега?
Софи откъсна поглед от градския пейзаж и погледна приятелите си.
— Струва ми се, има една личност, която би могла да познава мъже, носили такива пръстени.
Очите на Джейн се разшириха.
— Да не би да имаш предвид…
— Разбира се — каза бързо Ан. — Как не се сетих! Трябва веднага да се свържем с Шарлот Федърстоун и да видим какво може да ни каже. Софи, напиши й бележката още днес. Ще се дегизирам и веднага ще я занеса.
— Но е възможно тя да откаже да отговори — изрече Джейн с надежда.
— Така е, но това е все пак някакъв шанс, по-добър от този да нося пръстена публично и да чакам някой да го разпознае.
— Прекалено опасно е — каза веднага Ан. — Всеки мъж, който те види да го носиш и знае значението му, ще помисли, че и ти самата си замесена в култа.