Най-добрите образци от вкаменелости бяха открити на Марс по времето, когато бях пътувала до Земята и обратно. В Лайкъс и в Сайан Сълси13, разпрострени през една широка ивица на север от стария вулкан на Олимпус Монс, каньоните се бяха нагънали и бяха разкрили пространство около десетина километра, което приличаше на отпечатък от огромно гнездо на червеи. Майка Екос някога бе разцъфтявала тук, оцелявайки в продължение на десетки милиони години, докато останалата част от Марс бавно-бавно умирала…
Единият от ръководителите на разкопките се казваше Кики Джордан-Ерзул. Асистентът му бе млад човек на име Иля Рабинович.
Срещнах се с Иля в Рубикон Сити — град малко под Алба Патера. Той точно бе завършил разкопките на дванайсетата си „майка“. Бях чувала доста за работата му.
„Панаирът“ бе нещо уникално марсианско. На всяко тримесечие се провеждаше в различна част на града. Панаирът представляваше нещо средно между зала за провеждане на съдебни процеси, танцови забави, четене на лекции, правене на презентации и търговски сделки между отделните ОМ, само че в празнична атмосфера. На Панаирите ОМ можеха да си обменят информация за бизнеса със световете от Тройката, да водят делови преговори и да сключват сделки без всякакъв натиск, както и да се оглеждат за евентуални нови членове на фамилиите.
Иля бе написал невероятно жив доклад за откритите от него вкаменелости в Сайан Сълси. Спомените за разходките с Чарлз около „Tres Haut Medoc“ бяха още живи, затова с Иля завързахме разговор.
Беше нисичък — около сантиметър по-нисък от мен, доста привлекателен, с тъмни живи очи и бърза, но пленителна усмивка. На външен вид по някакъв начин ми напомняше за Шон Дикинсън, но вътрешно погледнато едва ли можеше да има по-противоположни характери от тях двамата. Иля обожаваше танците и обичаше да обсъжда публично и на четири очи Марс в древността. По време на една почивка насред презентацията на Патера двамата с него седнахме в някаква чайна под изкуственото тъмносиньо нощно небе. Той с невероятна любов ми описа Майка Екос, изливайки безброй много детайли и подробности в наострените ми уши. Сякаш бе живял в онези времена.
— Да извършваш разкопки на Марс е все едно да се ожениш за него — сподели той. Явно очакваше или празен поглед, или преместване в противоположната част на чайната. Вместо това обаче, за негова голяма изненада, аз го помолих да ми разкаже повече.
След танците прекарахме няколко часа сами, в разходки около водния резервоар. Без да ме предупреди по някакъв начин, освен с бавно приближаване и стеснителна усмивка, той ме целуна и ми съобщи, че чувствал някакво ирационално привличане към мен. И преди бях чувала подобни приказки от мъжката половина на човечеството, само че излязла от устата на Иля, техниката изглеждаше свежа.
— О, така ли… — отвърнах, без да го окуражавам особено, но усмихвайки се насърчително.
— Познавам те от доста време — продължи той. След това трепна и ми хвърли кос поглед. — Да не би това да ти звучи глупаво?
— Може би някога и двамата сме били марсианци — предположих аз с половин уста. Свалките и ухажванията винаги са ме интересували невероятно много. Интересно ми беше докъде ли може да стигне „брачният танц“ на човека до мен. Вече бях подала моите сигнали: бях му показала, че възприемам. Сега всичко беше в неговите ръце. — Може би сме се познавали още преди милиард години.
Той се засмя, отдръпна се и се протегна. Известно време се вслушвахме в звуците на течащата вода, идващи откъм резервоара. Роботите не ни обръщаха никакво внимание, търкаляха се по рампите си и проверяваха течението и чистотата на водата. Иля изглеждаше толкова отпуснат, колкото бях и аз, невероятно самоуверен, без обаче да има вид на арогантен.
— Ходила си на Земята преди две, три години, нали? — попита ме той.
— Преди малко повече от година — потвърдих аз.
— Имах предвид земни години.
Явно бе доста привикнал към вкаменелостите, понеже използваше земното летоброене вместо марсианското. Кисело си помислих как само се повтаря историята…
— Да. В такъв случай си прав.
— И как ти се стори там?
— Напрегнат свят.
— Ако знаеш само колко ми се иска да предприема разкопки на Земята! В Китай и в Австралия продължават да откриват толкова интересни вкаменелости.
— Честно казано, не ми се вярва, че бих се върнала там, дори и за кратко.
— Не ти хареса, така ли?
— Е, някои моменти бяха направо приказни.
— Да не си изкарала нещастна любов там? — попита той. Аз се засмях. Усмивката му се постопи; както и повечето мъже, Иля също не обичаше много-много да му се присмиват.