Част четвърта
Междувременно социалната структура на Марс (това, къде живееха хората и с кого се съюзяваха) леко се промени. Най-големите катаклизми станаха сред официалните лица в новото правителство, които се разпръснаха из цялата планета като търсещи гнездото си птици. Е, гнездото бе открито, избрано без много-много церемонии от временно изпълняващия длъжността президент. Ти Сандра избра Скиапарели Бейсин между Арабия Тера и Тера Меридиани. Малката станция в Мени Хилс започна да се разпростира. Това щеше да бъде столицата на Марс.
Подобна грандиозна деноминация изискваше нещо повече от просто построяване на някой и друг тунел и издигане на нови куполи. Трябваше да станем свидетели на нов архитектурен Ренесанс, нещо, което да впечатли цялата система и да послужи като символ на новата Република. Всички фамилии в Републиката изявиха желание да помогнат кой с каквото може. Дори вече започваше да ни затруднява изборът между всички предложени средства, съвети и ентусиазъм.
Временната съдебна система изгради агенция, наречена Пойнт Уан15 и й повери две задачи: осигуряване на сигурност за изпълнителната власт, както и събиране на информация за правителството като цяло. Ти Сандра постоянно твърдеше, че тези две задачи трябва да бъдат разделени, понеже в противен случай щял да се появи пети клон на властта: „Клон, занимаващ се с интриги и подкопаване на останалите четири“, както самата тя се изрази. Е, поне засега нещата вървяха както трябва.
В щабквартирата ни в Мени Хилс разговарях с Ти Сандра относно прекратяването дейността на нашето правителство и прехвърлянето на отговорностите му към новоизбрания кабинет. Надявах се да продължа да работя съвместно с Олимпийците, поне докато не бъде създадено работещо Бюро за научни изследвания. Споменах й нещо за подлагане на подобрение. Ти Сандра изрази искрен интерес в каква област на подобренията бих се навила да участвам (не че бях решила).
Президентът бавно се разхождаше пред монитора, който заемаше цяла една стена в президентския офис. Връзките с медиите бяха установени едва предния ден. Сега вече можехме да се свържем почти веднага с която част на Марс пожелаехме. Специално подбрани мислители претърсваха комуникациите на „ЛитВид“ и постоянно оценяваха настроението на планетата. Надявахме се да можем да купим подобни (макар и не чак толкова добри) системи и на останалите планети на Тройката, включително и на Земята.
Разговорът ни постепенно се насочи към предстоящите избори.
— Не сме чак толкова зле, мен ако питаш — каза Ти Сандра. — Виждала ли си листите?
Много кандидати се бяха натиснали в тези избори, само че съдейки по хода на предизборните им кампании, никой засега не се радваше на чак толкова голяма популярност сред населението на Марс.
— Да, виждала съм ги — кимнах.
— Ако се кандидатираме, със сигурност ще спечелим — продължи тя с дълбока въздишка.
Напрегнах се вътрешно.
— Сериозно ли говориш?
Ти Сандра се засмя и ме прегърна.
— И какво друго да правим? Да покажем на уважаемото гражданство нашите заместници и да се оттеглим по живо, по здраво по фермите си, откъдето да съветваме младите и неопитни политици какво да правят?
— На мен лично това ми звучи доста добре.
Ти Сандра изхъмка неодобрително.
— Вече си маркирала своята територия. Иска ти се да държиш Чарлз Франклин под око.
Хвърлих й недоумяващ и шокиран поглед.
— Имам предвид, разбира се, да държиш под око работата му.
Рядко съм побеснявала толкова при думи, изречени от Президента, само че сега кръвта ми кипна.
— Това въобще не е майтап работа. Ако не е ръководена както трябва, това ще бъде най-голямата неприятност, с която някога ще ни се наложи да се сблъскаме.
— Знам — прекъсна ме Ти Сандра, вдигайки умиротворително ръце. — Потръпвам само при мисълта за това. Пък и не мога да се сетя за друг по-подходящ човек от теб, който да наглежда проекта. Но… Какво те кара да мислиш, че една сбирщина от напълно боси и тепърва прохождащи политици ще съумее да се справи със ситуацията?
— Е, ще им помагам, доколкото мога.
— Ами ако откажат помощта ти?
Тази възможност изобщо не ми беше хрумвала.
— Изборите до голяма степен са въпрос на късмет — продължи Ти Сандра. — Не сме доказали още, че знаем как да провеждаме избори на Марс. Най-деликатното време за това са преходните периоди, а в момента сме точно в такъв.