— Те едва ли имат нужда от парцелите, които искат.
Ти Сандра затвори очи и мрачно се усмихна.
— Губернаторите са подозрителни и без ние да ги подстрекаваме.
— Може би искат да проверят отношенията ни с губернаторите — предположих аз.
— Краун Найджър разполага с по-добри начини за това.
— Така че ние не знаем какво е намислил той. — Аз поне не знам — отговори Ти Сандра.
От няколко седмици не бях чувала нито дума от брат си. За един марсианец, възпитан в странния етикет на фамилиите при прехвърляне към друго ОМ — за смесването на фамилната преданост и бизнес тайните, това не беше нищо обезпокояващо. „Кайлетет“ беше в неразбирателство с едно ново и много по-голямо семейство — правителството. Не очаквах от Стан съществена подкрепа, а най-добрият начин за него да не се държи неуместно беше да мълчи.
Но той не бе разговарял и с баща ни. Стан беше грижовен син и се разбираше с него много по-добре от мен. Знаех само, че е добре и че нито той, нито Джейн имат неприятности.
Кампанията поглъщаше цялото ми внимание. Живеех на совалките или в набързо приготвени хотели или пансиони, заобиколена от охраната на Пойнт Уан и от умовете и шаманите на марсианската политика, които бяха наши съветници и бързо напредваха в материята.
Начело на личното ми звено за охрана беше внушителен мъж на име Денди Брейкър16. Името отговаряше на телосложението му. Имаше широки рамене, огромни ръце с дебели пръсти и късо подстригана светлоруса коса. Денди не изглеждаше на място сред губернаторите и първите хора в републиката. Той почти не се отделяше от мен. За щастие с Иля се разбираха отлично. Денди винаги беше готов да задава въпроси за ареологията, а Иля — да му отговаря.
Марс не можеше толкова бързо да създаде собствени мислители, които да заменят всички земни мислители. От тях криехме всякакви новини по проекта за откъсването и поемахме минимален риск.
Наш координатор за кампанията стана един от мислителите на Мейджъмдар — Алис Две. Беше удоволствие отново да работя с нея. По време на безкрайните полети от станция до станция с Ти Сандра, часове наред разговаряхме с Алис.
Тя избираше програмата за нашите появявания по демографски принцип и в зависимост от мястото за изборите. Кацахме на малка северна станция, срещахме се с шейсет-седемдесет отрудени, раздвоени и резервирани подводни берачи, Ти Сандра показваше твърдото си, но майчинско отношение и след няколко часа излитахме, за да минем през половин дузина благоденстващи лантанидни мини в Амазонис или Аркадия. По време на последната кампания най-трудно се бяхме справили с малките обединени ОМ в Тера Сиренум, които бяха под силното влияние на главния ни опонент.
Кампаниите на нашите опоненти бяха агресивни и дори много язвителни, но марсианците все още бяха твърде добре възпитани, за да провеждат непочтена политика. Все пак всички бяха чели за президентските кампании през двайсети век в Съединените американски щати и някои от опонентите ни взеха основните идеи от майстори като Ричард Никсън и Линдън Джонсън. Според мен и Джонсън, и Никсън бяха трагично възмутителни и предпочитах импровизирания стил на кандидатите от Икономическия съюз в Прибалтика през двайсет и първи век.
Всъщност праха, който младите марсиански политици хвърляха, работеше за нас. Опонентите ни се изяждаха един друг и почти не се нахвърляха върху нас заради положението на Ти Сандра като Майка на републиката. След дебатите и другите срещи рейтингът ни за изборите постоянно се вдигаше.
Непрекъснатите пътувания ни изтощаваха. Насаме Ти Сандра изказа желание Чарлз и хората му да намалят размерите на обектите, които можеха мигновено да преместват.
— Аз съм огромна — каза тя, — но не чак толкова много, а ние имаме нужда от почивка.
До почивка така и не се стигна.
В малкото ми свободни минути всеки ден работех върху математическите тестове и видеоматериали по мрежата и свалях допълнителни описания. Алис разработи програма за по-бързо усвояване на функциите на подобрението, което и без това работеше достатъчно бързо. Това, което по-рано ми изглеждаше уморително и относително, се превърна в увлекателна игра, много по-подредена и предизвикателна от политиката. Потопих се дълбоко в доказаната теория за потока на данните, взаимодействието на невралните елементи, преобразуването на информацията в знание и приложих същите умозаключения, които Чарлз и Олимпийците бяха използвали във физиката. И всичко това в свободните часове, когато изпадах в унес до спящата Ти Сандра или наблюдавах тъмния Марс да се стели като одеяло под обсипаното с брилянти небе. Равномерният глух шум при издигането на совалката ме докарваше до състояние, в което се превръщах в числа и графични изображения.