— „Да спи зло под камък!“ Страх! Страх и ужас, кучетата на войната! Погледни Фобос! За Бога, Лий! Той ще го направи! Той ще го направи!
Тя се отдръпна. Бадемовите й очи примигнаха загрижено, сякаш внезапно бях обезумяла. Засмях се и изхлипах, убедена, че знаех, убедена, че някак си този ужасен товар щеше в най-скоро време да се смъкне от раменете ми. Денди допря шлема си до моя и каза загрижено:
— Нещо не е наред ли, госпожо?
Хванах го за раменете и го обърнах, за да погледне на запад, да види онази позната луна, която толкова често виждахме, откакто сме се родили, онова куче на име Страх, което придружаваше бога на войната17, толкова безвредно и невинно за такова ужасно име, малко и изритано встрани от метеоритите и ранните селения, обикалящо около Марс на всеки седем часа и четирийсет минути на височина шест хиляди километра, ниско и бързо, съпровождано от неговия приятел кучето Ужас.
Лий Уокър, Денди и аз погледнахме на запад. Архитектът стоеше в сянка, без да го е грижа за онова, което ни подлудяваше.
Светъл и окъпан в светлина на фона на осеяното със звезди тъмно небе, Фобос се показа иззад някакъв пухкав леденостуден облак. Той се завъртя призрачно зад неговото прикритие и след това изплува, кристално чист, по-ясен, по-истински и по-отчетлив, отколкото всички останали неща, които бях виждала през живота си. Съсредоточих волята си върху него, като че ли по този начин можех да помогна на Чарлз, сякаш в цялата тази напрегната ситуация бяхме изградили физическа връзка и всеки от нас можеше да знае какво мислеше и вършеше другият. Волята ми се понесе и докосна луната и аз бях наполовина обхваната от ужасено желание.
Фобос изчезна. Нямаше ги облаците, нямаше го и непрогледният прах. Яснотата на тъмносивия обикалящ около Марс камък просто беше изчезнала. Желанието ми вече беше едва ли не болезнено силно. Денди и Лий Уокър обходиха с поглед небето, без да разбират нищо; те не знаеха онова, което знаех аз.
Тогава Лий Уокър се обърна към мен. Очите й се разшириха от ужас. Тя и Денди допряха шлемовете си до моя почти едновременно.
— Да не би да са го взривили? — запита Денди.
— Не — отговорих аз, хлипайки. — Не! Те показаха на Земята на какво сме способни ние!
Двамата все още не можеха да разберат. На мен обаче не ми пукаше. Сред облекчението и възторга си — както и ужаса си за Чарлз — аз ги обичах, сякаш бяха мои собствени деца. Сграбчих ръцете им и изкрещях:
— Отишли са на Фобос и са го преместили! Никога не забравяйте това! Никога! Никога не го забравяйте!
Пред парапета на бъдещата обсерватория направих малък пирует, опрях се на стълба и се взрях в оранжево-червената всеобхватност на басейна. Фобос беше напуснал небето на Марс и аз не знаех кога и дали въобще ще се върне.
Но знаех, сякаш Чарлз и Ти Сандра лично ми бяха казали, къде са го запратили. И знаех, че Чарлз в момента седи върху него и го направлява… През Слънчевата система, към Земята, страховито предупреждение от заплашеното й дете.
Фобос сега се бе запътил към небесата на нашата всеобща Майка — Земята.
Не ме настъпвай18.
Шон Дикинсън седеше там, където го бях оставила. Гретъл се навърташе около него. Изглеждаха спокойни, доволни, че играеха собствените си роли в тази трагикомедия. До мига, в който до тях можеше да достигне каквото и да било съобщение от Земята, имаше почти цял час. Дотогава можех да си играя с него както си искам. Чувствах се гадна и зла.
Магистратите, които също като Дикинсън не осъзнаваха още какво точно става, заеха местата си, след като влязох.
— Господин Дикинсън — заговорих аз, — отхвърлих вашия ултиматум. Вие сте арестуван съгласно Закона на Федерална република Марс… — Консултирах се за кратко с компютъра си, наведох се през масата и го посочих с пръст. — Вие сте обвинен в особено тежко престъпление срещу Републиката, включващо държавна измяна, шпионаж, нерегистриране като чужд агент и заплашване сигурността на Републиката. — Обърнах се към Гретъл. — Ти също, скъпа.
Шон Дикинсън погледна към четиримата агенти на „Кайлетет“. После се вторачи в мен, примигвайки учудено. Неговото хладнокръвие въобще не ме впечатляваше.
— Това ли е отговорът ви? — запита той.
— Не. Моят отговор към теб и към групата, която представляваш, е: „В определено време и при подходящи обстоятелства, когато редът в нашата Република бъде възстановен и всички заплахи бъдат отстранени, ние ще обсъдим същината на въпроса с представляващото Земята правителство, както подобава на цивилизовани хора. Ще има кворум на електората и определените официални лица в тази камара, както и строго определени дипломати и упълномощени преговарящи лица от Земята“. Ще го направим законно и открито.
17
Фобос и Деймос, двата сателита на Марс, са наречени така на името на двете кучета, съпровождащи Марс, бога на войната. Имената им означават Страх и Ужас. — Бел.пр.
18
Don’t tread on me — това е било написано върху знамето на американската Конфедерация по времето на Гражданската война (1861—1865 г.), на което е имало изрисувана и змия. Изразът и до ден-днешен се употребява като предупреждение към някой, който смята, че всичко може да му се размине безнаказано. — Бел.пр.