Пол Виалар
Преминаването на екватора
В една светла майска утрин, в края на миналия век, платноходът „Габиан“ напуска пристанището на Хавър. Дъщерята на неговия собственик Сидони, една непоносима фръцла, която екипажът е нарекъл „госпожица Господар“, се е качила в последната минута, против волята на капитана. На четвъртия ден от пътуването един от моряците открива нелегален пътник — едно малко момче на около десетина години, Силвестър. Той е сам на света и мечтае да стане моряк. Капитанът се съгласява да го остави и екипажът го осиновява.
Няколко дни по-късно „Габиан“ навлезе в зона на затишие и тежки дъждове се изсипаха на палубата. Небето беше оловносиво, ниско, облачно, въздухът — влажен, едва се дишаше.
— Влизаме в По-т-о-ноар1 — съобщи Фатом, — така се нарича екваториалната зона на безветрие.
— Значи сме близо до екватора? — каза Силвестър.
— Много близо, утре ще го прекосим… ако вятърът ни позволи, и ще преминем в другата половина на Земята.
Фатом не каза нищо повече, но по тайно събраните групички, които сварваше тук и там, по някои приготовления, които Картаю, Трегастел и другите прекратяваха, щом го забележеха, Силвестър усети, че крояха нещо.
Ла Ридел, когото наричаха „магьосникът“, се изправи изведнъж.
— Тишина! — изрева той. — Искам тишина за едно важно съобщение. Ти, Тротаба, и ти, Фредерик, ще ми донесете ритуалните дрехи.
Кланяйки се доземи и кривейки лицето си в смешни гримаси, двамата повикани моряци се отправиха към спалното помещение и извадиха от големия шкаф причудливи, лъскави, сърмени одежди, които поднесоха най-тържествено на Ла Ридел; те се заеха да го обличат с нещо като кафяво покривало, ушито от корабно платно, с качулка, на която бяха изрязани две дупки за очите. Сетне туриха на главата му островърха шапка от червен картон, пъхнаха в ръцете му една пръчка, увита в златна хартия.
Изпод покривалото се чу един глас, но тъй променен от дебелото платно, че сякаш идеше от оня свят:
— Таз вечер, докат бях на вахта горе на гротбомбрамсела, получих едно важно съобщение от Капитан Нор. Той ми каза, че утре през деня ще прекосим голямата линия, която разполовява неговото царство; искам да кажа Великия Екватор! Капитан Нор ми даде и един списък. В него са имената на сички, дето за пръв път преминават от едната в другата страна на неговото царство и които утре ще трябва да кръстим според традицията. И той назова осем души от екипажа, между които и Силвестър.
— Забравяш някого — обади се нечий глас.
— Забравям! Кого? Ще ми се да зная…
— Е — рече Трегастел, — ами госпожица Господар!
— Какво! — изуми се Ла Ридел.
— Питам защо хич я няма на тоя списък? Ще минава ли тя за първи път? Да или не?…
— Е да, разбира се, но…
— Няма никакво но. Откак се помни Жан Гуен, никой никога не е минавал екватора, без да го кръстят. Да не сме я карали ний да идва, и тя трябва да се подчини като другите!
— Да… Да… — обадиха се няколко гласа — той има право…
— Ще гласуваме ли? — попита Ла Ридел.
— Да се кръсти!… Да се кръсти!… — викнаха всички.
— Прието — съгласи се Ла Ридел, — но тъй като идеята е твоя — обърна се той към Трегастел, — ти ще й кажеш.
— Сега — продължи магьосникът — ще започне бдение при оръжията за всички, чиито имена съобщих. Трябва да додат по нощници — ако имат — в бившето спално помещение, на носа, със свещ в ръка и въже на врата. Кат отидат там, ще ги затворим. Чакат ги многобройни изпитания, които ще им дадат възможност да излязат утре сутринта пречистени и готови да приемат кръщението на екватора. Хайде!
Още не беше свършил и всички моряци се втурнаха към новаците, — наобиколиха ги и им занахлузваха широки нощници, след което им туриха къси въжета на вратовете и сред смехове и груби закачки ги поведоха към бившето спално помещение, което се намираше под носовата надстройка.
Когато вратата се затвори зад тях, шестимата другари по нещастие се спогледаха.
Един глъхнещ глас се стовари изневиделица върху затворниците:
— Братя — каза той, — пригответе се да приемете първото изпитание!
Леден душ се изсипа над втрещената групичка, удави колебливите пламъчета на свещите и обрече на тъмнина бдение-то на бъдещите кръщелници при оръжията…
— Сега — заповяда той — легнете.
Опипом шестимата новаци се втурнаха да изпълняват заповедта.
— Само при команда! Всички наведнъж, скачайте върху койките си — обади се пак призрачният глас — Внимание!… Едно… Две…
На „три“ шестте момчета скочиха като един. Но койките бяха предварително тъй нагласени, че момчетата се изтърколиха едно след друго и се намериха на земята.