Хрумна му още нещо и той тръгна на север към рампата, откъдето градът отново беше стъпил на твърда почва. Следите от четирите релси все още личаха ясно, като вървяха успоредно една на друга в северна посока.
Ако двете кули сега бяха очевидно по-раздалечени, какво ставаше със самите релси?
От дългите часове работа с Малчускин Хелуърд познаваше отблизо всеки детайл от релсите и техните траверси. Ширината на коловозите беше близо метър и те бяха положени върху траверси, дълги метър и половина. Той разгледа следите, оставени в земята от траверсите, и видя, че бяха много по-големи. Направи грубо измерване и прецени, че сега са поне с половин метър по-дълги и по-плитки, отколкото трябваше да бъдат. Но той знаеше, че това е невъзможно: градът използваше траверси със стандартна дължина, а изкопаните за тях ровове винаги бяха с приблизително еднакви размери.
За да е сигурен, той провери още няколко рова и установи, че всички те са очевидно с половин метър по-дълги, отколкото би трябвало.
И твърде близо един до друг. Траверсите се полагаха от екипите за поддръжка на релсите през интервали от около метър.
Хелуърд прекара още известно време в подобни измервания, после се спусна в пропастта, прегази през потока (който сега му се струваше по-тесен и по-плитък, отколкото преди) и се покатери по южния гребен.
И тук направените от него измервания на следите от преминаването на града бяха в рязък контраст с онова, което трябваше да открие.
Озадачен и силно разтревожен, той се върна в лагера.
Момичетата изглеждаха по-добре, но състоянието на бебето отново се беше влошило. Те му казаха, че са яли от ябълките, които Катерина беше намерила. Той разряза една наполовина и я разгледа внимателно. Не можа да открие никаква разлика между нея и другата ябълка, от която беше хапнал. Изкуши се да я изяде, но вместо това я подаде на Лусия.
Изведнъж му хрумна нещо.
Клаузвиц го беше предупредил за местните храни; вероятно защото самият той беше от града. Беше му казал, че може да яде местна храна, когато градът е близо до оптимума, но тук, няколко мили на юг, нещата се променяха. Ако ядеше градска храна, нямаше да се разболее.
Но момичетата… те не бяха от града. Може би точно неговата храна ги разболяваше. Те можеха да ядат градска храна, когато бяха близо до оптимума, но не и сега.
В това имаше някаква логика, но се явяваше нещо друго — бебето. С изключение на няколкото малки хапки ябълка, то не беше приемало нищо друго освен майчиното си мляко. Дали то не можеше да му навреди?
Той отиде заедно с Росарио да види бебето. То лежеше в люлката си, а лицето му беше зачервено и мокро от сълзи. Сега не плачеше, но нещо го мъчеше. Хелуърд изпита съжаление към малкото създание и се зачуди какво би могъл да направи, за да му помогне.
Лусия и Катерина седяха пред палатката и бяха в добро настроение. Те заговориха Хелуърд, но той отмина и отиде да седне до потока. Продължаваше да мисли върху новата си идея.
Единствената му храна беше майчиното мляко… Ами ако майката се променяше, защото се бяха отдалечили от оптимума? Тя не беше от града, за разлика от бебето. Може би отговорът се криеше тук. Не беше много логично — бебето със сигурност е част от майката, — но това беше възможност.
Той се върна в лагера и приготви още синтетична храна и сухо мляко, като внимаваше да използва само водата, донесена от града. Даде млякото на Росарио и й каза да нахрани бебето с него.
Първоначално тя се възпротиви на идеята, но после отстъпи. Бебето прие храната и два часа по-късно отново спеше спокойно.
Денят бавно отминаваше. Долу в заливчето въздухът беше застинал и топъл и Хелуърд пак изпита чувство на безсилие. Сега той осъзнаваше, че ако предположението му се окажеше вярно, нямаше да е в състояние да предложи никаква храна на момичетата. Но при оставащите им трийсет или повече мили те нямаше да оцелеят само на ябълки.
По-късно той сподели с тях какво се върти в ума му и предложи за момента да ядат съвсем малки количества от храната му, като си допълват дажбите с всичко, което успеят да намерят в околността. Те изглеждаха озадачени, но се съгласиха.
Следобед стана непоносимо горещо… и нервността на Хелуърд се предаде на момичетата. Те се държаха безгрижно и игриво, като му се смееха за неудобната униформа. Катерина каза, че отива пак да поплува и Лусия реши да я придружи. Те съблякоха дрехите си пред него, после го нападнаха на шега и го накараха да се разсъблече. Дълго време шляпаха голи във водата, а по-късно дойде и Росарио, чието подозрително отношение към него като че ли се беше разсеяло.