— В това няма никакъв смисъл.
— Знам — каза Блейн. — Казах ти, че няма да ти хареса.
— Къде се намираме?
— Никой не знае.
— Къде е планетата Земя?
— И това никой не знае.
— В миналото се случи нещо странно — казах аз. — Бях с три момичета. Докато вървяхме на юг, телата им се промениха. Те…
— Видя ли някой в бъдещето?
— Не, ние… избягвахме селата.
— На север от оптимума местните хора се променят физически. Стават много високи и слаби. Колкото по на север отиваме, толкова повече физическите фактори се променят.
— Бях само на около петнайсет мили на север.
— Тогава вероятно не си забелязал нищо особено. На трийсет и пет мили северно от оптимума всичко става много странно.
— Защо се движи повърхността? — попитах след известно време.
— Не съм сигурен — отговори Блейн.
— А някой знае ли?
— Не.
— Накъде се движи?
— Ще е по-добре да попиташ — отбеляза Блейн, — откъде се отдалечава?
— Ти знаеш ли?
— Според Дистейн движението на повърхността е циклично. В Директивата си пише, че на северния полюс земята всъщност е неподвижна. На юг от него тя се движи много бавно към екватора. Колкото повече се приближава към екватора, толкова по-бързо започва да се движи както под ъгъл, заради въртенето, така и в права линия. В най-отдалечения край тя се движи в две посоки едновременно с безкрайна скорост.
Погледнах го с учудване и успях само да кажа:
— Но…
— Почакай… не съм свършил. Светът има и южна част. Ако той беше сфера, щяхме да я наричаме полукълбо, но Дистейн е възприел понятието за по-лесно. В северното полукълбо важи обратното. Тоест, земята се движи от екватора към южния полюс, като постоянно намалява скоростта си. На южния полюс тя отново е неподвижна.
— Пак не ми каза откъде се отдалечава земята.
— Дистейн предполага, че северният и южният полюс са идентични. С други думи, след като дадена точка от повърхността достигне южния полюс, тя се появява и на северния.
— Това е невъзможно!
— Не и според Дистейн. Той твърди, че светът е оформен като пространствена хипербола; тоест, всички граници са безкрайни. Ако можеш да си го представиш, границите придобиват характеристиките на противоположната им величина. Безкрайно отрицателното става безкрайно положително и обратно.
— Дословно ли го цитираш?
— Да. Но ти трябва да прочетеш оригинала.
— Така и ще направя — казах аз.
Преди Блейн да напусне града и да се отправи на север решихме, че когато кризата извън града отмине, ще пояздим заедно.
Като останах сам, прочетох копието от Директивата на Дистейн, което Блейн беше взел за мен от Клаузвиц.
То се състоеше от няколко страници напечатан текст, голяма част от който щеше да бъде неразбираема за мен, ако го бях прочел, когато за пръв път се осмелих да изляза извън града. Сега, благодарение на собствените ми представи и опита, който бях придобил, както и на онова, което Блейн ми разказа, той ми служеше само за потвърждение. Открих донякъде логиката в системата на гилдиите: опитът ми беше помогнал да започна да разбирам.
Имаше много теоретична математика и дълги изчисления, на които хвърлих само бегъл поглед. По-интересно ми беше онова, което приличаше на бързо нахвърлен дневник и някои пасажи привлякоха вниманието ми:
Намираме се далеч от Земята. Съмнявам се, че някога отново ще видим родната си планета, но за да оцелеем тук, трябва да се съхраним като микрокосмос на Земята. Ние сме изоставени и изолирани. Заобикаля ни един враждебен свят, който ежедневно застрашава оцеляването ни. Докато сградите ни стоят непокътнати, ще можем да оцелеем на това място. Първостепенната ни задача е защитата и опазването на нашия дом.
По-нататък той пишеше:
Измерих скоростта на регресия като една десета от сухопътната миля за период от двайсет и три часа и четирийсет и седем минути. Въпреки че отклонението в южна посока е бавно, то е постоянно; следователно градът ще се придвижва с поне една миля на всеки десет дни.
Нищо не трябва да се изпречва на пътя му. Вече се натъкнахме на една река и я прекосихме при огромна опасност. Без съмнение ще срещаме още препятствия в идните дни и мили и ще трябва да сме подготвени. Трябва да се концентрираме върху намирането на някакви местни материали, които да могат да се съхраняват за постоянно в сградите за следваща употреба като строителни материали. Ако бъдем предупредени навреме, трябва да можем да построим мост.