Канис, Арпах и инспектор Кер седяха в стаята. Пристигналият от столицата сътрудник на Министерството на вътрешните работи Легер говореше с капитана в преддверието.
В стаята влезе Дилкап.
— Преди малко се обадиха от завода. Стачниците се построяват в колони. След половин час ще бъдат тук.
Дилкап отведе Канис настрани.
— Всичко е в ред. Никой не се досеща за това, което получиха полицаите.
Канис кимна с глава.
Двамата излязоха в парка и като повървяха малко, седнаха на скамейка, откъдето вратата добре се виждаше. Отляво, на около тридесет метра от вратата, капитанът строи своя отряд по четири, давайки на полицаите последни наставления.
Канис внимателно гледаше полицаите. Ако експериментът сполучеше… О, само да сполучеше!
Кер също гледаше отряда полицаи и от неговото внимание не избягна, че те са някак възбудени. Тук-таме се чуваха доста силни възклицания.
„Никаква дисциплина“ — констатира Кер.
Крандес побутна по рамото стоящия до него Зейболо. Той се обърна.
— За какъв дявол тези типове се кокорят насреща ни?
— Искат да гледат как ти ще се разправяш със стачниците! — високо се захили Зейболо.
— Намериха гледка! — мрачно забеляза Крандес. — Що се отнася до мен, аз с удоволствие бих тропнал с палката по главата ей оня дебелак! — В неговите очи блесна злобно огънче.
— Гледай само как нахално се държат — промълви Зейболо. — Разположиха се, като че те са ни командири.
Крандес говореше високо. Около тях се насъбраха няколко души, привлечени от разговора.
— Те се разположиха като в цирк, а ние тук сме нещо като клоуни — поддържаше го тлъст полицай с големи изпъкнали очи.
Шумът на мотоциклета застави всички да се обърнат към вратата. От коша скочи полицай и се затича към инспектора. След като го изслуша, инспекторът с бързи крачки отиде към седящите.
— Господин Летер — обърна се той към тръгналия насреща му представител на Министерството на вътрешните работи. — На няколко улици оттука стачниците, дявол знае защо, са изменили своя маршрут! Аз трябва да изведа отряда и да ги пресрещнем.
— Действувайте! — кратко заповяда Летер. — Ще трябва да идем на друго място — каза той на Канис.
— Лошо начало — нервно се усмихна Канис и стана. Капитанът не разбираше какво става с отряда. Вместо да се подравнят и да застанат след командата „мирно“, която той даде още отдалече, полицаите продължаваха да стоят на тълпа и мълчаливо чакаха неговото приближаване.
— Мирно-о! — притичвайки, още един път изкомандува капитанът.
— Не реви! — отговори за всички Крандес. — По-добре кажи, каква е работата? Улицата е празна, няма кого да бием.
— Зейболо, двадесет денонощия арест на това животно! — закрещя побеснелият капитан.
Зейболо направи няколко крачки напред.
— Крандес е добър полицай, господин капитан — каза той.
— Повтори заповедта! — извика капитанът.
— От войната Крандес е награден с медал, господин капитан — упорито продължаваше Зейболо — и не бива да го наказвате заради такава глупост.
Полицаите, настръхнали, мълчаха, пристъпвайки от крак на крак. Техните лица червенееха, очите им горяха с мрачен огън. Това беше открито предизвикателство. О, Зейболо винаги се държеше като юнак.
Разяреният капитан не забелязваше това. Той виждаше пред себе си само лицето на старшия полицай, пълно със злобна решителност.
— Ти си пиян, свиня! — произнесе бавно той. — Ти си пиян, както този идиот Крандес. Но кълна се в честта на мундира, че аз ще избия от главата ви спиртните паря!
Полицаите се размърдаха.
— Не ни плаши! — застрашително извика Крандес.
С трепереща ръка капитанът се хвана за кобура.
— По местата си! Пияна сволоч! Аз ще поговоря с вас после!
— Върви при господарите си, негодяй! — изрева Зейболо, без да помръдне. — Ние и без тебе знаем какво да правим.
Капитанът извади пистолета си.
— Първият, който каже още една дума, ще получи куршум в главата! Строй се! Мирно! — с висок фалцет викаше той, треперейки от безсилна ярост.
— Скрий пукалото, момченце, ще ти стане лошо! — изведнъж изкрещя Крандес, изскачайки напред.
В същото време капитанът, който не се помнеше от гняв, стреля. Куршумът премина покрай ухото на Крандес и някой зад него се строполи с продължителен рев.
Крандес се обърна: на тревата лежеше дебелият полицай.
— А-а-а, ще стреляте? — зарева Зейболо и се хвърли към капитана.
След него се спуснаха още няколко души.
Капитанът не успя да стреля още веднъж. Зейболо с всичка сила замахна с палката. Капитанът се отмести и ударът попадна на дясното му рамо. Той чу ясно как изпращя ключицата и падайки, видя надвесената над него палка и изкривеното от злоба лице на Зейболо.