— Той трябва да е офицерът с най-висок чин в заведението — каза Найтхоук. — Седни на някоя маса между неговата и вратата на ресторанта и го дръж под око.
— Нищо не разбирам.
— Това е най-влиятелният човек на Солио II — обясни Найтхоук. — Повярвай ми, едва ли е останал само с двама телохранители. Ето защо убивай всеки, който посегне да извади оръжие.
— Ама… — започна Киношита, но Найтхоук вече крачеше спокойно през заведението. Спря до масата на униформените мъже.
— Имате ли нещо против да се присъединя към вас? — попита и се разположи на стола още преди да е получил отговор.
— Познаваме ли се? — попита единият от офицерите, докато го разглеждаше напрегнато.
— Зависи — отвърна Найтхоук. — Вие ли сте Джеймс Ернандес?
Мъжът кимна с глава:
— Очевидно сте по-осведомен от мен.
— Както виждам, все още сте полковник. Не сте напреднали особено за последните две години.
Ернандес продължи да наблюдава втренчено Найтхоук.
— Значи сме се срещали преди две години, така ли?
— Може и така да се каже. — Найтхоук се протегна напред през масата. — Я ме разгледайте по-внимателно, полковник Ернандес.
— Найтхоук! — извика Ернандес след минута напрегнато мълчание. После рязко се обърна към своите телохранители. — Оставете ни сами за малко.
— Но, полковник… — възпротиви се единият.
— Спокойно, върви — успокои го Ернандес.
Двамата офицери станаха с видимо нежелание и се преместиха на съседната маса.
Ернандес се обърна към Найтхоук и запали една циниянска пура.
— Сега си много по-стар — отбеляза той. — Одобрявам това. — После направи пауза. — Предполагам, че твоите приятели от Делурос са те пратили за парите.
— Действам по своя воля, а не по чужда заповед — поклати глава Найтхоук.
— Така ли? — рече Ернандес. — Добре тогава, значи мога да те наема, Джеферсън Найтхоук.
— По същия начин, както си наел и моя предшественик ли?
— Той беше едно голобрадо момче, представящо се за Перфектния убиец — отвърна презрително Ернандес. — Ти си нещо друго, ти си истински. Или поне така изглежда. — Той се усмихна. — Двамата можем да се спогодим.
— За какво — да натръшкам хората по цялата планета ли? — отвърна на усмивката му Найтхоук.
— Като начало ще започнем с трима-четирима, които напоследък ми създават проблеми.
— Как?! Само трима-четирима ли?
— Чак толкова ли застрашен ти се виждам?
— Очаквах досега да си станал поне генерал. Очевидно има повече от трима-четирима неприятели, които стоят по пътя към желаната цел.
— Успях да настаня в губернаторското кресло една податлива на влияние и мекушава марионетка — отговори Ернандес. — Предпочитам той да присъства в новините и в него да се прицелват наемниците. За мен е достатъчно да му дърпам конците — полковникът се озъби в усмивка. — Затова не съм нито губернатор, нито генерал.
— Много разумно решение.
— И така — продължи Ернандес, — ще се спогодим ли някак?
— Всъщност аз точно за това съм тук — отговори Найтхоук.
Ернандес смръщи вежди.
— Вече казах — ако онези са те пратили за остатъка от сумата…
— Не са.
— Тогава защо си дошъл?
— Поразмислете, полковник Ернандес. Спомнете си какво направихте с моя предшественик.
— Убих го — отвърна Ернандес. — Но ти сигурно знаеш, че се опита да премахне мен. — Той замълча за миг и добави невярващо: — Само не казвай, че нещо те свързва с един клонинг, който никога не си виждал и който беше убит две години преди да си създаден!
Найтхоук втренчи студен поглед в очите на Ернандес.
— Ти не си убил просто баща ми, брат ми или пък моя син — проговори най-накрая той. — Унищожил си някого, който ми е много по-близък от тях. Убил си мен самия. Вярно, бил е много по-млад и неопитен вариант на сегашния ми образ, но това няма никакво значение. — Той продължи да гледа втренчено полковника. — Дори не си предполагал, че ще оцелея след възложената ми мисия. Използвал си ме, а когато съм се опълчил срещу теб, си ме убил най-хладнокръвно.
— Не и теб — възропта Ернандес. — Убих едно твое копие, което ти дори не си виждал!
— Това е бил Джеферсън Найтхоук, а аз винаги се засягам лично, когато някой убие Джеферсън Найтхоук!
— Добре тогава, обещавам, че няма да убивам нито теб, нито онова ужасяващо чудовище, от което са те клонирали.
— Нищо не разбираш — продължи Найтхоук. — Не съм дошъл, за да изтръгна някакви обещания от теб. Тук съм, за да те накарам да си платиш за стореното. А има само един начин, по който може да се изкупи убийството на Джеферсън Найтхоук.