— В действителност той е нещо много повече от обикновен похитител — обърна се към него Синеокия. — Предполагам обаче, че намекваш за дъщерята на Касиус Хил, така ли е?
— Твърди се, че я държи заради откупа — продължи Киношита. — А това не го прави по-различен от обикновените разбойници.
— Нищо в него не е като при обикновените хора — каза драконът.
— Аз пък казвам, че той е похитител и убиец — изрева Киношита, чудейки се вътрешно докъде може да стигне, преди някой да извади оръжие и да го застреля.
— Вярно — обади се Найтхоук, — но това не е чак толкова осъдително, когато се бориш за някоя справедлива кауза.
— Може ли някога убийството да е добро? — попита разпалено Киношита.
— Когато врагът ти е по-лош и от него — отвърна Найтхоук. — Може и да не е особено приятно, но понякога е единственият изход.
— Хайде да не си изпускаме нервите — намеси се драконът. — Ибн бен Калид никога не е засегнал по някакъв начин седящите на тази маса.
— Точно така — подкрепи го Найтхоук. — И ако сега беше тук, бих му казал точно това!
„Дявол да го вземе! Как ми се иска да поогледам мутрите на тези, които са в бара сега. Викаме ли достатъчно високо, Мелисанда? Има ли някаква реакция на думите ни?“
— Мога да ви разкажа историята на Ибн бен Калид, за да ви докажа, че съм прав — продължи Синеокия.
— Моля те, спести ни някой засукан разказ без край, какъвто обикновено е твоят специалитет — намусено рече Николас.
— Така де, няма нужда да го оправдаваш пред нас — започна да му приглася Киношита.
— Както кажете — каза драконът и сви рамене, при което всички люспи по тялото му започнаха да блещукат.
„Много съм ти задължен, приятелю, няма що! Само те моля да не преиграваш прекалено, дявол те взел! Трябва да научим колкото се може повече за тоя човек!“
— И така, господин Найтхоук, откъде идвате и с какво се занимавате?
— Ами ей оттам съм — отвърна Найтхоук с небрежен жест, чийто размах можеше да обхване поне половината галактика. — И обикновено си търся белята.
— А, значи тя все ви бяга, пък вие я гоните, така ли? — рече драконът с една от своите усмивки на влечуго.
— Е, това е доста буквално тълкуване — продължи Найтхоук. — С други думи, уреждам проблемите на хората.
— Какви точно проблеми?
— А вие какъв имате?
Синеокия откърти тежка въздишка.
— Мина много време, откакто за последно бях с една драконова лейди.
— Е, това вече не е по моята специалност — изкиска се Найтхоук.
— И аз така подозирах — жално рече Синеокия, после се обърна към Николас, който си наливаше ново питие. — Ей, я по-леко с това нещо! Вече обърна цяла бутилка.
Николас се изправи, без да пророни нито дума и се отдалечи със залитане. После, за да е сигурен, че всички са видели и изтълкували правилно жеста му, той се върна, вдигна стола си и се напъна да си спомни откъде го е взел. Изведнъж придоби смутено изражение и седна отново на него.
— Приятно ли беше пътуването? — закачи го Синеокия.
— Не беше лошо, никак не беше лошо — отговори Николас. След това главата му внезапно клюмна на масата и той шумно захърка.
— Е, предполагам това е краят на тазвечерния езиков урок — обяви Синеокия и съвсем ненадейно произнесе дълго изречение на родния си език. — Можете да му кажете какво е изпуснал. — Той се обърна към Киношита. — Още не съм ви питал вие с какво се занимавате, господин Киношита.
Киношита рязко посочи с пръст Найтхоук.
— Аз съм с него. Докато не му хрумне да ни хвърли в лапите на Ибн бен Калид.
— Не аз съм този, който говори против него — отвърна Найтхоук. — За бога, та аз съм на негова страна!
— Точно това казвам и аз, я! — продължи Киношита. — Как можеш да си на страната на един убиец!
— На твое място бих си мерил приказките, когато говоря за него — заплашително рече Найтхоук.
— Господа, господа — прекъсна ги Синеокия, изправяйки се на крака. — Няма да позволя караници и препирни в моето заведение!
Киношита направи двусмислен жест, който можеше да означава всичко — от опит да се защити до пълно примирение и също стана.
— Добре, аз разбирам кога съм нежелан, затова си тръгвам.
Той се обърна на пети и тръгна към вратата.
— Има ли къде да спи? — попита Синеокия.
— Това тебе не те засяга — отговори Найтхоук.
— Прав си — и той седна обратно на стола, вперил в Найтхоук бледосините си очи. — Ти ми харесваш, господин Найтхоук. Разкажи ми още нещо за себе си.
— Няма много за разказване.