— Моля те, пощади живота му! — обади се отново синия дракон.
Найтхоук го погледна безизразно, не отвърна нищо и влезе в кръчмата, последван от останалите.
Както обикновено, заведението беше пълно с пъстра тълпа хора и извънземни видове. Мяркаха се двама канфорити, лодинит, четирима генджи, огромен бортаец, седнал сам в ъгъла, двамина от раса, която Найтхоук не можеше да определи, и дузина човешки същества, пръснати по различни маси. Найтхоук и неговите придружители се настаниха на една маса недалеч от изхода.
— Той тук ли е? — попита Киношита, оглеждайки заведението.
— Дори да го няма, скоро ще се появи — отговори Найтхоук. — Поръчвайте си за пиене, аз черпя — допълни.
Тъкмо донесоха питиетата, когато един небрежно облечен слаб мъж с рошава коса доближи бара.
— Останете по местата си — нареди Найтхоук и се надигна иззад масата. После прекоси кръчмата и застана пред мъжа.
— Рано си се върнал — отбеляза Николас Йори. — Намери ли онзи, когото търсеше?
— Може и така да се каже.
— Уби ли го?
— Скоро и това ще стане.
Синеокия не издържа, стана от мястото си и също отиде на бара.
— Съжалявам, Ибн бен Калид, направих всичко възможно, за да го отведа колкото се може по-далеч от теб!
Николас изгледа Синеокия, после отмести поглед към Найтхоук.
— Значи все пак си се досетил, така ли?
— Не беше много трудно.
— И сега се каниш да ме убиеш.
— В общи линии такова е намерението ми.
— Какво съм ти сторил?
— Въпросът е какво си сторил на Касандра Хил — отговори Найтхоук.
— Та ти през живота си не си я виждал — възкликна Николас. — Кое те кара да ме убиваш заради жена, която никога не си срещал?
— Имам си причини.
— Защо не се позамислиш и ще откриеш много повече причини да се присъединиш към моята кауза.
— Тя не представлява интерес за мен.
— Нали ти е ясно, че и аз бих могъл да те убия?
— Всичко е възможно — отговори Найтхоук.
— Само дето изобщо не вярваш, че може да стане — продължи с крива усмивка Николас. — Не е зле да имаш едно наум, че всеки въоръжен мъж в тази зала е също толкова опасен, колкото си и ти.
— Ето защо никога не пренебрегвам грозящата ме опасност — отвърна Найтхоук.
— Ясно, вижда се, че никак не си глупав — изрече Николас, отстъпи на крачка от бара и посегна към сонарния си пистолет. — Да приключваме веднъж завинаги с това.
— Хайде.
Само секунда делеше Найтхоук от това да посегне към собственото си оръжие, когато мъртвата тишина, възцарила се в заведението, беше нарушена от един познат глас.
— СПРИ! — изкрещя Мелисанда.
Седемнадесета глава
Найтхоук замръзна на мястото си, но не откъсваше очи от Николас Йори.
— Правиш ужасна грешка — продължи Мелисанда, стана на крака и се приближи към двамата мъже на бара.
— Само мръдни и си труп! — обърна се Найтхоук към Николас. После хвърли бърз поглед към Мелисанда. — Какво става, по дяволите?!
— Той не е Ибн бен Калид! — рече развълнувана тя.
— Може би ще ми кажеш, че Олигархията притежава холографското изображение на някой друг, а не на главатаря на бунтовниците, така ли? — продължи Найтхоук. — Това е един от най-старите номера на света. Нали чу Синеокия и Йори — и двамата признаха, че човекът е Ибн бен Калид!
— Нали ме нае заради дарбата, която притежавам — задъхано рече Мелисанда. — Защо сега я пренебрегваш, а не се вслушаш в това, което ти казвам?
Найтхоук извади оръжието си още преди Николас да разбере какво става и го насочи срещу своя противник.
— Сложи си ръцете на бара — заповяда той.
Николас се подчини.
Найтхоук внимателно го претърси, обезоръжи го и отстъпи назад.
— Готово — обърна се накрая към Мелисанда той. — Сега вече можеш да ми кажеш всичко. А аз си мислех, че не можеш да разчиташ емоциите на сините дракони.
— Така е, не мога.
— И не четеш мислите на другите?
— Не.
— Тогава откъде си сигурна, че този човек не е Ибн бен Калид? — настоя Найтхоук.
— Разбрах по това как реагира — обясни Мелисанда. — Когато Синеокия се обърна към него, сякаш е Ибн бен Калид, той едва не падна от изненада. После бързо схвана какво цели драконът и учудването му беше заменено от чувство за вярност и ликуване. Той на драго сърце би пожертвал живота си, за да защити Ибн бен Калид и да запази самоличността му в тайна. После, когато ти отложи стрелбата, за да размислиш, беше обзет от страх и разочарование.
— Има ли още нещо, някое друго чувство, което да си усетила в него? — попита Найтхоук.