— Деветнайсет, ако трябва да сме точни — обади се Касандра.
— Проклет да съм, ако разбирам нещо! — промърмори разколебан Киношита.
— Най-вероятно точно така ще стане — рече тя, после внезапно се обърна към Найтхоук. — И след като вече всичко е ясно, какво смятате да предприемете оттук нататък?
— Нищо, поне засега.
— Целта на нашата мисия е да я убием — намеси се Петкан.
— Я не се прави на глупак — рязко го прекъсна Найтхоук. — Мислиш ли, че тя би се разкрила, ако не е сигурна, че нямаме изход за бягство? — Той погледна Касандра. — Колко дула са насочени към нас точно в този момент?
— Осем — отвърна тя. После продължи: — Знам колко сте добър с оръжието, Перфектни убиецо. Но сега няма как да видите противника. Дори вие не бихте могли да ги застреляте всичките, преди някой от тях да пусне фаталния куршум.
Найтхоук внимателно огледа пустото заведение.
— Добре тогава, козовете са във вас. А сега какво?
— Какво ли? Сега двамата ще си поговорим.
— За какво?
— Какви са плановете ви, ако оцелеете след тази среща? — попита тя. — Платили са ви да върнете Касандра Хил на баща й и да убиете Ибн бен Калид. Не можете да направите нито едно от двете.
Вместо отговор Найтхоук си сипа едно питие.
— Виж, това ще трябва да го пообмисля — каза накрая.
— Имате и друга възможност — подхвърли Касандра.
— Винаги има.
Тя огледа неговия екип.
— Всички останали — излезте и ни изчакайте навън. Искам да говоря на четири очи с Перфектния убиец.
Групата стана и се отправи към вратата.
— Я чакайте малко — твърдо изрече тя. — Ей, ти, червеният!
Петкан се обърна.
— Остави оръжията си тук, на масата!
— Защо само аз? — попита хуманоидът.
— Защото ти нямам вяра. Прави каквото казах!
Петкан вдигна рамене с привидно безразличие и свали от себе си многобройните и разнообразни пистолети. Тръсна ги на масата и последва останалите.
— Май одобрявате постъпката ми — отбеляза Касандра, сядайки срещу Найтхоук.
— Правилно го избрахте. Той може да ни види сметката дори само като ни гледа.
— Тогава защо сте го наели?
— Ако не работеше за мен, щеше да ме преследва — отговори Найтхоук. — Така поне мога да го държа под око. Пък и…
Той замълча.
— Пък какво?
— Все пак не сме тръгнали на екскурзия, нали така? — продължи Джеферсън. — Той е много добър в работата си.
— Чух как е „работил“ на Целестра.
— Тогава си мислеше, че ме спасява — отговори Найтхоук. — Не мога да го виня за това.
— Можехте поне да го скастрите за неправилна преценка на ситуацията.
Найтхоук разтърси глава.
— Това няма нищо общо с преценката. Той винаги ще намери добър претекст да избива хора. Този, с който номерът му мина пред мен, беше от най-добрите.
— Ами останалите? — продължи да разпитва Касандра. — Имате ли им доверие?
— Не се доверявам на никого. Важното е, че не се притеснявам да застана с гръб към тях.
— Казват, че Киношита бил наемник по Границата преди време.
— И аз така разбрах — отговори Найтхоук.
— Добър професионалист ли е?
— Сравнително добър е.
— Но не е Перфектния убиец, така ли?
— Не, не е — отвърна Найтхоук. — Определено не е Перфектния убиец. — Той я погледна втренчено. — Имате ли намерение скоро да ме запознаете с вашето предложение? Нещо взех да огладнявам.
— Какво предложение?
— Съвсем очевидно е — продължи той. — Искате да се присъединя към вашите хора и сега се чудите дали да го предложите само на мен или да включите и екипа ми.
— Е, поне не сте глупав, признавам го.
— Никога не съм твърдял, че съм глупав.
— Когато набедихте бедния Николас, че съм аз, доста се усъмних във вашата схватливост.
— Не разполагах с достатъчно информация — отвърна той. — Първия път, когато Мелисанда се изправи пред него, той беше мъртво пиян. След като усетих, че Синеокия ме води колкото се може по-далеч от Ибн бен Калид, предположих, че Йори е използвал алкохолното опиянение, за да затрудни проникването в неговите емоции. — Найтхоук неочаквано се усмихна. — Откъде бих могъл да предположа, че той изобщо не мисли?
— Николас е много по-умен, отколкото си мислите.
— Той искаше да умре заради вас, а вие пет пари не давате за това. Не бих казал, че това е убедително доказателство за голям ум.
— Не за мен — поправи го тя, — а за делото.
— Повечето укриватели на данъци са върли противници на управлението в Олигархията — саркастично заключи Найтхоук.
— Той е много повече от укривател на данъци.
— Е, щом вие го казвате.