— Има разлика между това губернаторът да ви очаква и да има възможност да се срещне с вас — обясни роботът, който им беше предложил напитки. — Той ще ми даде знак, когато е готов да ви приеме.
— Предай му, че има на разположение пет минути преди да си тръгна — натърти Найтхоук. — Кажи му, че Перфектния убиец не обича да чака.
— Незабавно ще предам вашето съобщение, господине — откликна роботът.
Вместо това обаче застина в очакване. Найтхоук го изгледа озадачено, после попита:
— Е, а сега какво?
— Не разбираме въпроса ви, господине.
— Мислех, че ще предадете съобщението ми на Касиус Хил.
— Вече е сторено, господине. Той е известен, че ще напуснете след… — кратка пауза — … двеста и седем стандартни секунди, ако до тогава не ви покани в своя кабинет. — Последва по-дълга пауза. — Ще желаете ли да предам още нещо, господине?
Найтхоук местеше поглед от единия на другия робот. Най-сетне отговори:
— Да.
— Какво мога да направя за вас, господине?
— Отпрати другия робот.
— Не мога да го направя, господине.
— Защо?
— Той е робот от охраната, програмиран да защитава губернатора. Аз съм само от персонала на офиса и не мога да преценявам потенциалните рискове за губернатора в реална или хипотетична ситуация. Ето защо не е в правомощията ми да наредя на робот от охраната да напусне.
— Според теб кой би могъл да нарани губернатора?
— Никой, сър.
— Тогава защо да не можеш да го накараш да си иде?
— Защото може би ще направя грешка, господине.
— Ами ти — обърна се Найтхоук към робота от охраната, — мислиш ли, че той греши?
— Не, господине — отвърна машината. — Вероятността да греши е само седемнайсет процента.
— Твърде голяма вероятност като се има предвид, че и двамата не сме въоръжени.
— Ако бяхте кое да е човешко същество, а не Джеферсън Найтхоук, процентите щяха да са едва четири.
— Поласкан съм.
— Радвам се, че сте поласкан.
— Наистина ли? — попита Найтхоук.
— Не, господине, но съм програмиран да отговарям с тези или подобни изрази.
— Аз пък си мислех, че роботите не са способни да лъжат.
Роботът замълча за известно време, сякаш проверяваше някакви данни в паметта си.
— Вие сте прекарали в сън повече от век. През това време инструкциите срещу лъжа при програмирането на роботите бяха елиминирани.
Найтхоук огледа внимателно робота.
— Какво те кара да мислиш, че съм прекарал в сън повече от век?
— Вие сте Джеферсън Найтхоук — отвърна роботът, сякаш това обясняваше всичко.
„Така, така — оказва се, че и ти не си безгрешен — помисли си Найтхоук. — Това донякъде успокоява.“
Другият робот пристъпи крачка напред.
— Губернаторът е готов да ви приеме.
— Ще ви придружа — каза роботът от охраната и се отправи към вратата, която се плъзна встрани и пропусна тримата да минат. Озоваха се в малък кабинет, обслужван от три робота-секретари, затънали в работа. Роботът от охраната ги отведе до друга врата. Когато минаха и през нея, вече нямаше съмнение, че се намират в истинския кабинет на Касиус Хил — обзаведен богато и разточително.
Самият губернатор с пура в ръка седеше зад масивно писалище, изработено от непознат вид дървесина. Стената зад него беше украсена с холографии, изобразяващи Хил в компанията на богати и известни хора. Сред тях се виждаха дори лица със съмнителна репутация в обществото. Във всеки ъгъл на стаята стоеше по един от роботите на охраната. Найтхоук с почуда забеляза, че бюрото и столът на Хил се намират върху невисока платформа, така че на седналите посетители се налагаше да гледат губернатора с мъченически вирната глава.
— Господин Найтхоук — приветства го Хил, измъкна се иззад масивното писалище и заобиколи, за да се ръкува с посетителя, — радвам се, че най-сетне успяхме да се срещнем очи в очи.
— Това е Мелисанда — каза Найтхоук.
Губернаторът плъзна поглед по жената.
— Да си върви!
— Моля?!
— За глупак ли ме вземаш? — смръщи се Хил. — Да не мислиш, че не мога да разпозная една балатайска жена? Няма да разговаряме, докато тя не си тръгне.
— Какво имате против балатайските жени? — попита Найтхоук.
— Хайде и ти, Перфектни убиецо! — надменно рече Хил. — Ако имам неблагоразумието да я оставя по време на разговора, тогава просто няма за какво да разговаряме. — Губернаторът се обърна към робота от охраната, който ги беше довел в кабинета. — Ей, ти! Отведи жената обратно в преддверието да изчака там Найтхоук!
Роботът внимателно хвана Мелисанда за ръка.
— Моля, елате с мен.
Тя погледна към Найтхоук, който кимна неохотно и последва робота навън.