— Известно ми е, че нищо няма да се промени — каза Найтхоук.
— Тогава откъде се взе това неподозирано благородство у теб?
— Не е въпрос на благородство, а на здрав разум.
— Не те разбирам.
— Аз се срещнах с Касиус Хил, разговарях с него. Той може и да е злодей, но никак не е глупав. Само за броени дни или най-много след седмица ще разбере, че не съм убил истинския Ибн бен Калид.
— И какво ще промени това? — каза Киношита. — Ние отдавна ще сме отвъд Границата или някъде в Спиралната ръка, наслаждавайки се на парите му.
— Нищо не си проумял — прекъсна го Найтхоук. — Разбере ли, че сме го измамили, първото нещо ще е да направи запор на сметката при моите адвокати. После ще се погрижи да изхвърлят оригиналния Перфектен убиец от хладилната камера, за да умре като куче. Не мога да допусна това.
— Да върви по дяволите твоя оригинален Перфектен убиец! — избухна Касандра. — Касиус Хил трябва да бъде убит заради всички извършени от него престъпления. Той предаде своя народ стотици пъти!
— Добре, добре! — помирително рече Киношита. — Безполезно е да крещите, спорейки по каква причина той трябва да умре. Проблемът сега е как да направим това.
— Няма да предприемаме нищо през следващата стандартна седмица — отговори Найтхоук.
— Защо? — заинтересува се Петкан, който още се цупеше, задето не му бяха разрешили да взриви планетата.
— Защото очаква да убия Ибн бен Калид. Това означава, че според него Ибн бен Калид е някъде близо до Перикъл V. Докато вярва в това, флотилията му няма да отиде на друго място. А ние не искаме те да се навъртат наоколо, когато пристигнем, нали така?
— Значи освен всичко друго той бил и страхливец — възкликна Синеокия.
— Грешиш — отвърна Найтхоук. — Тактиката повелява да не разпръскваш силите си, докато врагът дебне наблизо. — После замълча. — Въпреки това може да го убедим да постъпи точно така.
— Я виж ти! — възкликна Касандра. — И как смяташ да го постигнеш?
— Трябва да ме е проследил до тук — рече по-скоро на себе си Найтхоук. — Едва ли го е направил лично, но е пратил хората си. Или пък е сложил някакъв уред за следене на кораба ми.
— Никой не е кацал, докато бях на космодрума — непреклонно рече Петкан.
— Не е задължително да е някой — натърти Найтхоук. — Той разчита много повече на машините, отколкото на хората. Вероятно е било нещо, което е приличало на робот от обслужващия персонал на космодрума. Каквото и да е обаче, убеден съм, че той знае координатите на кораба в момента. — Найтхоук се обърна към Касандра. — Ти най-добре го познаваш, според теб има ли вероятност да е така, както казвам?
— Огромна.
— Добре тогава. Не ни остава нищо друго, освен да наредим на някой от хората ти да замине с моя кораб към Вътрешната граница. Така ще го заблудим, че преследвам Ибн бен Калид…
— … А реши ли веднъж, че знае къде се намирам, ще изпрати флотилията по петите ми, за да помете моите бойци! — довърши вместо него Касандра.
— Ако не друго, тази версия поне звучи логично — каза Найтхоук. — Питам се обаче дали наистина би го сторил. Искам да кажа, че не ми се видя най-лековерния човек на света.
— Представа нямам — отвърна тя и се намръщи. После внезапно вдигна очи и се засмя. — Ще го стори, поне докато е убеден, че Ибн бен Калид наистина е там!
— И как ще го убедиш в това? — попита Киношита.
— Ще качим нея в кораба на Перфектния убиец — предложи Петкан.
— Няма да стане — прекъсна го Касандра. — Но мога да му изпратя холографски запис, в който отчаяно моля за помощ.
— Дали ще се хване на въдицата? — недоверчиво рече Киношита.
— Едва ли ще ми съчувства — каза Касандра, — но съм сигурна, че поне ще ме изслуша. Все още няма причина да се съмнява в мен.
Всички обърнаха очи към Найтхоук. Той обмисли предложението, после кимна с глава.
— И аз мисля, че това може да свърши работа. Всичко, което би отдалечило флотилията от Перикъл, си струва усилията.
— Да, бе — мрачно рече Синеокия. — Той праща половината от армията си подир нея, а за нас остават само два милиона.
— О, ние ще сме повече от седмина — успокои го Найтхоук. — А половината от тези два милиона ще спят дълбоко.
— Звучи чудесно — каза драконът. — Ти май не си много запален по хазарта, а, Найтхоук?
— Не, защо?
— Гледам, че още имаш риза на гърба. Ако обичаше хазарта, както изчисляваш шансовете на наша страна, досега жив да са те одрали.