Когато стигна до това заключение, Брандън вече се намираше до нея, като посочи придружителя си, за да ги запознае.
— Тони, бих искал да ти представя главен следовател Карол Джордан. Карол, това е доктор Тони Хил от Министерството на вътрешните работи.
Тони се усмихна и подаде ръка. Привлекателна усмивка, добави тя към списъка от подробности, докато стисна ръката му. Приятно ръкостискане също. Кратко и твърдо, но не прекалено, както мъжкарите, които се опитват да ти строшат кокалите. За жалост повечето й колеги бяха точно такива расови мъжкари.
— Радвам се да се запознаем — добави Тони.
Изненадващо дълбок глас с лек северняшки акцент. Карол се въздържа от усмивка. Човек никога не може да бъде сигурен с тия от министерството.
— Аз също.
— Карол ръководи един от екипите по убийствата, с които работим по тези случаи. Номер две, нали, Карол? — попита Брандън, макар че знаеше отговора.
— Точно така. Пол Гибс.
— На Тони му е възложено от министерството да проучи възможностите за създаване на Национален център за изработване на профили към полицията. Помолих го да хвърли поглед на тези убийства, за да види дали опитът му може да ни даде някакви отправни точки.
Брандън пронизваше Карол с поглед, за да се увери, че е разбрала какво трябва да чете между редовете.
— Бих оценила всяка помощ, която доктор Хил може да ни даде, сър. От краткия поглед, който имам от местопрестъплението, не смятам, че имаме нещо повече, с което да продължим, както и в предишните подобни случаи. — Карол даде знак на Брандън, че е разбрала какво иска да й каже. Те и двамата вървяха по едно и също опънато въже, но от различните му краища. Брандън не биваше да подкопава авторитета на Том Крос, а ако Карол искаше добро отношение в полицията в Брадфийлд, не можеше открито да противоречи на прекия си началник дори висшестоящите да бяха съгласни с нея. — Ще желае ли доктор Хил да види мястото на престъплението?
— Ние всички ще огледаме. Можеш да ми докладваш, докато вървим. Какво имаме тук?
Карол следваше пътя.
— Тук е, в задния двор на кръчмата. Местопрестъплението очевидно не е мястото на смъртта. Никаква кръв наоколо. Имаме бял мъж на около двадесет и седем-осем години, гол. Данни за самоличност липсват. Изглежда, е бил измъчван, преди да бъде убит. И двете раменни стави като че ли са извадени, а също бедрата и коленете. Няколко кичура коса от скалпа липсват. Лежи по корем, така че нямахме възможност да видим пълната степен на нараняванията му. Предполагам, че смъртта е причинена от дълбоката рана в гърлото. Струва ми се също така, че тялото е било измито, преди да бъде захвърлено. — Карол завърши монотонния си доклад пред портата на двора. Хвърли поглед към Тони. Единствената промяна, която думите й бяха предизвикали у него, бе стиснатите устни. — Готов ли сте?
Той кимна и пое дълбоко дъх.
— Ще бъда както винаги! — добави уверено.
— Стой зад лентата, Тони — помоли го Брандън. — Криминологичният екип все още има доста работа и няма нужда да оставяме допълнителни следи.
Карол отвори вратата и махна на двамата мъже да влязат. Ако Тони бе мислил, че думите й са го подготвили за гледката вътре, един поглед бе достатъчен, за да разбере, че греши. Беше странно; което се подсилваше още повече от неестествената липса на кръв. Логиката крещеше, че такова потрошено тяло би трябвало да изглежда като остров в море от съсирена кръв, като кубче лед в коктейл „Блъди Мери“5. Никога не бе виждал толкова чист труп извън погребална зала. Но вместо да лежи спокойно като мраморна статуя, това тяло бе извито в някаква жалка пародия на човешко подобие, с абсурдно изкривени крайници. Приличаше на разчленена марионетка, оставена да лежи, както е паднала, когато са отрязали конците.