— Съобщението е получено и разбрано — отвърна Тони, обръщайки се отново към фотографиите. Продължи да отхвърля сериите снимки от аутопсията. Тялото лежеше по гръб на бялата плоча и той за пръв път можа да види ужасяващите рани. Бавно премина през цялата последователност на снимките, като от време на време връщаше отново предишната, за да я разгледа отново. Когато затвори очи, можеше да си представи непокътнатото тяло на Адам Скот, върху което бавно се появиха рани и натъртвания, които приличаха на странни цветове. Почти успя да извика във въображението си на каданс ръцете, които докараха плътта до това критично състояние. След известно време той отвори очи и попита:
— Какво каза патологът за тези натъртвания по шията и гърдите?
— Белези от смукане. Като любовни ухапвания.
Тони спусна рязко глава над снимката и си помисли: „Каква странна пародия на любовта!“
— И какви са тия участъци на шията и гърдите? Нима наистина плътта е откъсната на три места?!
— Не, били са отрязани след смъртта. Може би обича да ги яде?
— Възможно е — кимна Тони, изпълнен със съмнения. — Можеш ли да си спомниш дали е имало някакви следи от мъченията по остатъците от тъкани?
— Мисля, че имаше — отвърна Карол с глас, който не можа да скрие изненадата й.
Тони кимна.
— Ще проверя доклада на патолога. На нашия Ханди Анди му сече пипето. Първото ми усещане е, че това не са сувенири или признаци за канибализъм. Мисля, че биха могли да бъдат белези от ухапвания. Но Ханди Анди знае достатъчно за съдебната стоматология, за да осъзнае, че идентифицирането на белезите от зъби може да се окаже достатъчно, за да се издъни. Така че, когато безумието отшуми, той е напълно хладнокръвен и премахва следите. Тези порязвания на гениталиите кога са направени — преди или след смъртта?
— След. Патологът отбеляза, че му се струва доста аматьорски и експериментаторски.
Тони се усмихна самоуверено.
— Патологът спомена ли какво е причинило травмата на крайниците? На снимките, където са го открили, прилича на парцалена кукла.
Карол въздъхна.
— Той не иска да прибързва с официално заключение. Всичките четири крайника са били изкълчени и някои от прешлените са били откачени от гръбначния стълб. Той каза… — Тя спря за момент и имитирайки зловещия тон на патолога, продължи: — Не ме цитирайте, но струва ми се, че съм виждал подобни наранявания от времето на испанската инквизиция, когато са разпъвали някого на диба6.
— Диба? По дяволите, наистина си имаме работа с пълна откачалка! Тоя не е сам в главата! Добре. Следващият. Пол Гибс. Този, мисля, че е от твоите, а? — попита Тони, като остави настрана снимките на Адам Скот и извади съдържанието на втората папка. Повтори действията си в същата последователност, както с първата. — Така, къде се намира второто престъпление и как е свързано с първото?
— Почакай за секунда, сега ще ти покажа.
Карол отвори една от кутиите и измъкна голяма мащабна карта, която не бе забравила да вземе със себе си. Разгъна я и я простря на пода. Тони стана от бюрото и коленичи до нея. Веднага усети аромата му — смес от шампоан и собственото му слабо животинско ухание. Нямаше и помен от парфюмите и одеколоните за след бръснене, предназначени за расови мъжкари. Тя наблюдаваше бледата му четвъртита ръка, положена върху картата с къси, почти набити пръсти с изрядно поддържани нокти и редки черни косъмчета в основата на всеки пръст. Ужасена, тя почувства възбудата на желанието си. „Същински пубер! Колко трогателно! — укоряваше се тя свирепо. — Като ученичка, която започва да лети във въображението си с първия учител, който я похвали за работата й. Кога ще пораснеш, Карол?“
Сега, скрита зад маската си, увлечено показваше местата по картата. Премести пръст.
— „Кромптън Гардън“ е тук. Улица „Канал“ е на около километър и половина оттам, ето тук. А кръчмата „Кралицата на сърцата“ е точно тук, някъде по средата между двете.
— Дали можем да допуснем, че той е добре запознат с територията си? — попита Тони, докато нахвърляше собствена карта в ума си с местата на убийствата.
— Така мисля. „Кромптън Гардън“ очевидно се е превърнало в хубаво бунище, но другите две намекват за доста висока степен познаване на Темпъл Фийлдс.
Карол приклекна, като се опитваше да разбере дали моделът на местопрестъпленията намеква за подход от специална посока.
— Нужно ми е да огледам местата. За предпочитане около времето, когато телата са били намерени. Знаем ли кога е било това?