Бе толкова погълнат от работата си, че едва установи звъненето на вратата. Когато иззвъня втори път, той вдигна сепнато глава и хвърли поглед към часовника. Единайсет и пет. Ако бе Карол, значи бе подранила. Той я очакваше по-късно. И двамата се бяха съгласили, че не е от кой знае какво съществено значение дали ще предприемат обиколката си преди полунощ. Тони се изправи на крака, разяждан от съмнения. След като знаеше телефонния му номер, за Анджелика нямаше да е много трудно да се добере и до адреса му. Той се домъкна до входната врата точно когато звънецът издрънча за трети път. Сега горещо съжаляваше, че не бе монтирал шпионка на вратата си. Предпазливо отвори вратата на няколко сантиметра.
Карол се ухили насреща му.
— Изглеждаш, като че ли очакваш Ханди Анди да нахлуе вътре.
Тони замълча и тя добави:
— Съжалявам, че малко подраних. Наистина се опитах да позвъня по телефона, но непрекъснато даваше заето.
— Съжалявам — промърмори Тони. — Трябва да съм забравил случайно да го затворя преди това. Хайде, влез, няма проблеми — каза, успявайки да докара усмивка на устните си, и поведе Карол към кабинета си. Като стигна до бюрото, върна слушалката обратно върху телефона.
Карол отбеляза, че сигналът „заето“ съвсем не е бил случаен. „Заключение: той не иска да бъде безпокоен дори от телефонния секретар“ — помисли си тя. Сигурно като нея не можеше да понася телефонния звън. Тя хвърли поглед към листовете хартия, които се бяха струпали на принтера.
— Ти очевидно си бил доста зает. А пък аз си мислех, докато чаках да отвориш, че ти трябва време, защото си задрямал.
— Ти успя ли да дремнеш? — попита Тони, като забеляза, че очите й бяха по-ясни отпреди.
— Четири часа. Щом не са десет, не ми стигат. Междувременно имам малко информация за теб.
Тя накратко му разказа за посещението си на улица „Скаргил“, но си премълча за враждебността на Крос.
Тони слушаше внимателно, като си нахвърляше кратки бележки в тефтера.
— Интересно. Не мисля, че имаме много мотиви да прибираме отново прелюбодейците в района. Ако Ханди Анди влиза във форма сега, по-вероятно е да е бил забъркан в незначителни нарушения, дребни кражби, малко насилие, въобще нещо такова. Все пак аз съм бъркал и преди.
— Не сме ли грешили всички? Между другото проверих специалистите ни от екипа „ХОЛМС“, но нито един от тях си няма и понятие от статистически анализи на модели. Затова попитах брат си какво може да направи за нас. Трябваше ли да му оставя снимките, или има някакъв друг начин за представяне на необработените данни?
— Предполагам, че шансът да сгреши, е далеч по-малък, ако работи направо от снимките — каза Тони. — Благодаря ти, че свърши тази работа вместо мен.
— Нямаш ядове! Между нас казано, мисля, че е много доволен, задето го помолихме за услугата, защото смята, че не го приемам на сериозно. Сигурно знаеш, че брат ми създава програмни продукти с игри, а аз работя с реални неща.
— И приемаш ли го?
— Какво? Да го приемам на сериозно? Разбира се! Уважавам всеки, който надвишава моите скромни компютърни възможности. Освен това печели два пъти повече от мене. Това трябва да е сериозно.
— Не знам дали е точно така. Андрю Лойд Уебър7 вероятно печели на ден повече, отколкото аз на месец, но все още не го възприемам на сериозно. — Той стана. — Карол, ще имаш ли нещо против, ако те оставя сама десетина минути? Имам нужда да си хвърля един душ набързо, за да се разсъня.
— Добре, не се притеснявай. И без това съм подранила.
— Благодаря ти. Искаш ли една биричка, докато чакаш?
Карол поклати глава.
— Не, аз съм пас. Навън е студено, а из Темпъл Фийлдс няма много места, където една жена би могла да изпразни бойлера си.
Почти засрамен, Тони вдигна снопа листа от принтера и ги предложи на Карол.
— Започнах работа върху жертвите. Може би ще искаш да погледнеш, докато ме няма?
Карол взе листата с нетърпение.
— Разбира се. Аз съм истински очарована от целия тоя начин на работа.
— Това е само подготовката за съществената част — поясни Тони, като се обърна към вратата. — Искам да кажа, че все още не съм свършил със заключенията. Тъкмо работех по тях.