— Разбирате ли, госпожице Уивърн — завърши той, — покривът се нуждае от ремонт още откакто Джордж Четвърти беше крал и времето вече ни притиска. Клисарят каза, че отпред се събира вода, която не сме поставяли там с богослужебни цели, и…
Филис Уивърн го докосна по лакътя.
— Нито думичка повече, отче. С радост ще запретна ръкави и ще помогна. О, хрумна ми чудесна идея. Колегата ми Дезмънд Дънкан пристига тази вечер. Сигурно помните, че двамата с него постигнахме известни успехи и на театралната сцена, и в киното с „Ромео и Жулиета“. Ако Дезмънд е съгласен, а съм сигурна, че ще приеме…
Изрече последното с палаво намигване и искрица в очите.
— … тогава несъмнено ще успеем да скалъпим нещо и да спасим покрива на „Свети Танкред“ от рухване.
Пет
Напоследък прекарвах толкова много време седнала по средата на стълбището, че започнах да се чувствам като Кристофър Робин.
Именно тук седях сега и наблюдавах оживения вестибюл, където няколко дузини работници разговаряха на малки групички. Единственото познато лице бе Мариън, жената, която отведе Бън Кийтс до стаята й днес следобед. Тъй като Бън никаква не се виждаше, предположих, че още си почива.
— Дами и господа! — провикна се някой и плесна с ръце, за да привлече вниманието на останалите. — Дами и господа!
Разговорите спряха отведнъж, сякаш отрязани с ножици.
Блед младеж с пясъчноруса коса отиде до подножието на стълбите, изкачи две-три стъпала и се обърна към останалите.
— Господин Лампман иска да ви каже няколко думи.
Донесоха три-четири портативни лампи, които да компенсират остарялата електрическа мрежа в Бъкшоу.
От сенките зад тях излезе дребен мъж на средна възраст и като момче по селски път прекоси бавно и безгрижно вестибюла, сякаш не бързаше за никъде. Носеше поизбеляло маслиненозелено бомбе, черен пуловер с поло и черни панталони.
С друг костюм Вал Лампман можеше да мине за джудже от приказките.
Той се обърна към събралите се хора. Забелязах, че не изкачи дори едно стъпало.
— Радвам се да видя толкова познати лица… както и някои нови — рече той. — Сред тях е и Том Кристи, нашият асистент-режисьор.
Той постави ръка на рамото на къдрокос мъж, който бе излязъл и застанал до него.
— … който ще се грижи всички да са със закопчани костюми и да не се блъскат в стените.
Разнесе се тих любезен смях.
— Както повечето от вас вече са разбрали, започваме снимки в малко затруднено положение. Пат Макналти претърпя неприятен инцидент и макар да съм сигурен, че ще се възстанови напълно, ще трябва да се справим без благосклонните му и грижовни тактики, поне за известно време. Бен Латшоу ще ръководи техническия екип до второ нареждане и знам, че ще се отнасяте с него подобаващо.
Присъстващите извърнаха глави, но не можех да видя към кого.
— Надявах се да направим репетиция на първата сцена с госпожица Уивърн и господин Дънкан, но тъй като той още не е пристигнал, ще репетираме сцена четирийсет и две с прислужницата и пощальона. Къде са прислужницата и пощальонът? А, Джанет и Клифърд, добре. Отидете при госпожица Трод и ще се срещнем на горния етаж, щом ние приключим тук.
Джанет и Клифърд тръгнаха през вестибюла към очилатата Мариън, която размаха бележник във въздуха, за да ги насочи.
Мариън Трод — значи така се казваше.
— Вал, скъпи! Извинявай, че закъснях.
Гласът отекна като кристален тромпет и се отрази от полираната ламперия на вестибюла.
Всички се обърнаха и проследиха с поглед как Филис Уивърн слиза по западното стълбище. И как само слезе; беше си облякла костюм на мексиканска танцьорка — бяла блуза с набрано деколте и пола, пъстра като шатрата на цирк.
Липсваше й само един банан в косите.
Чуха се откъслечни аплодисменти и някой изви като вълк, при което тя се изчерви престорено и си повя с длан.
„Сигурно замръзва с тези къси ръкави“, помислих си аз. Може пък работата под горещите прожектори да я имунизира срещу суровата английска зима.
Филис Уивърн спря веднъж, за да свие безпомощно рамене и да кимне с брадичка към горния етаж.
— Бедничката Бън — каза тя с внезапно скръбен глас — глас, предназначен да покорява. — Опитах се да я нахраня със супа, но тя не успя да я задържи. Дадох й приспивателно.
Щом слезе долу, тя се понесе през вестибюла, хвана Вал Лампман за лактите, сякаш за да му попречи да я докосне, и го целуна по двете бузи.