Выбрать главу

Тъй като Догър бе извън строя, реших да поема задълженията на портиер. И без това през деня бях натрупала достатъчно опит! Татко щеше да се ядоса, разбира се, но знаех, че когато разбере причината, ще ми благодари. Е, може би не чак да ми благодари, но поне да ми спести някоя от тричасовите си лекции.

Засега обаче татко никакъв го нямаше. Сякаш след като бе получил наема за ползването на Бъкшоу, нямаше други задължения. Или пък се срамуваше да се покаже?

Снимачният екип правеше последни приготовления около импровизираната сцена, наместваше прожекторите и редеше кошници със свежи цветя от двете страни на отреденото за двора пространство, когато на вратата се звънна.

Загърнах се плътно с наметнатия на раменете си пуловер, отворих вратата и се озовах лице в лице с напълно непознат човек. Той се бе увил с дълго бежово палто без отличителни знаци, което ме наведе на мисълта, че е служебно, дадено от една или друга армия.

Мъжът беше нисък, луничав и дъвчеше дъвка така, както кон дъвче ябълка.

— Т’ва ли е Бъкшоу? — попита той.

Признах, че е това.

— Аз съм Карл — обяви той. — Кажи на голямата си сестра, че съм тук.

Карл? Голяма сестра?

Но разбира се! Това беше Карл от Сейнт Луис, щата Мисури — американецът Карл, който бе дал на Фели дъвките, които аз свих от чекмеджето й за бельо. Карл, който й казал, че прилича досущ на Елизабет Тейлър в „Национално кадифе“. Карл, който я бе научил как се пише правилно Мисисипи.

Доколкото си спомнях, отряд американци бяха ползвали летището в Лийткоут заедно с ескадрона британски летци и някои от тях, също като Дитер, бяха решили да останат в Англия след края на войната. Явно Карл бе един от тях.

Той държеше малък пакет, почти изцяло скрит от надиплена зелена панделка, обсипана с червено-бели захарни коледни бастунчета.

— Цигара? — попита той и в дланта му се появи пакет „Кемъл“, който той ловко като фокусник отвори с палец.

— Не, благодаря. Татко не позволява да се пуши в къщата.

— Не дава, а? Е тогава ще запазя клечката за някоя магия. Кажи на Офелия, че Карл Пендрака е тук и е готов за буги-буги!

Мили боже!

Карл мина покрай мен и тръгна с небрежна походка през вестибюла.

— Чудно местенце — продължи той. — Май снимат филм, а? Знаеш ли, че веднъж видях Кларк Гейбъл в Сейнт Луис? В магазин „Шпигелс“, откъдето идва и това…

Той разклати подаръка.

— Майка ми го избра. Напъхала го в колета с цигарите. Кларк Гейбъл ме погледна право в очите, когато го срещнах в „Шпигелс“. Какво ще кажеш, а?

— Ще кажа на сестра си, че сте тук — отвърнах аз.

— Фели — казах от вратата на салона. — Карл Пендрака е тук и е готов за буги-буги.

Татко вдигна очи от страниците на списание „Филателия“.

— Покани го да влезе — рече той.

Дяволчето в мен се ухили нетърпеливо.

Стигнах само до края на коридора и повиках Карл с показалец.

Той дойде послушно.

— Хубава къщичка си имате — рече той и докосна възхитено тъмната ламперия.

Отворих вратата на салона, като се постарах да имитирам Догър в ролята му на иконом: с изражение и стойка, които показват силен интерес и в същото време крайна незаинтересованост.

— Карл Пендрака — обявих с известна закачливост.

Фели премести поглед от своето отражение в огледалото, към отражението на Карл, който с отсечена крачка отиде при татко, стисна му ръка и здраво я разтърси.

Макар да не си пролича, видях, че татко се смути. Дори Дафи вдигна очи от книгата си при това сериозно нарушение в етикета.

— Възможно е семейството на Карл да има далечна връзка с рода Пендрагон на крал Артур — каза Фели с онзи крехък и сополив глас, който използваше при разисквания на нечие родословие.

За моя радост татко не изглеждаше особено впечатлен.

— Весела Коледа, госпожице Офелия де Лус — заяви Карл и й връчи подаръка.

Веднага видях, че Фели се разкъсва между векове добро възпитание и порива да забие нокти в подаръка като лъв в християнин.

— Хайде, отвори го — подкани я Карл. — За теб е.

Татко потъна бързо в списанието за марки, а Дафи, която се преструваше, че е стигнала до особено завладяващ пасаж от „Студеният дом“, тайничко надзърташе изпод свъсените си вежди.

Фели развързваше фльонгите бавно и суетливо като природоизпитател, който прави дисекция на пеперуда под микроскоп.