„Разкъсай ги!“, идеше ми да изкрещя. — „Опаковката е за това — за да бъде разкъсана!“
— Не искам да съсипя прекрасната хартия — усмихна се превзето Офелия.
О, пресвети боже! Идеше ми да я удуша с проклетата панделка!
Карл очевидно си мислеше същото.
— Дай на мен — рече той, дръпна пакета от ръцете на Фели и пъхна пръсти в двата края на сгънатата хартия. — Чак от Сейнт Луис, Мисури, Щатът на разумните.
Едно захарно бастунче се изтърколи до камината.
— О! — възкликна Фели, щом опаковката падна. — Найлонови чорапи! Прекрасно! Къде ги намери?
Дори Дафи ахна. Найлоновите чорапи се срещаха толкова рядко, колкото ако от еднорог. Те бяха Свещеният граал на подаръците.
Татко скочи от стола си като опарен. Той светкавично се озова в другия край на стаята, а найлоновите чорапи, които изтръгна от ръцете на Фели, увиснаха от китките му като змии.
— Това е възмутително, младежо. Крайно неприлично. Как се осмеляваш?
Той отърси чорапите от ръцете си и ги хвърли в камината.
Гледах как найлонът се сбръчква, свива и почернява сред пламъците, разграден от топлината до основните си компоненти (адипинова киселина и хексаметилендиамин). Потръпнах от удоволствие, когато чорапите предадоха богу дух с едно последно изящно припламване. Сетният им дъх — струйка от отровния газ циановодород се издигна и излетя през комина. Само за няколко секунди от подаръка на Карл остана само лепкаво черно мехурче, което бълбукаше върху дървата в огнището.
— Аз… не разбирам — каза Карл.
Той стоеше стъписан и местеше поглед от татко към Фели, Дафи и мен.
— Вие, англичаните, сте пълни хаховци — заяви той.
— Хаховци — повтори ми Карл във вестибюла, докато клатеше невярващо глава. Фели бе избягала разплакана в стаята си, а татко разгневен като буреносен облак беше потърсил с достойнство убежище в кабинета си.
— Избери си място — казах аз, когато на вратата отново се позвъни, и представих набързо Карл на госпожиците Падок.
— Карл е от Сейнт Луис в Америка — обясних им и докато стигна до вратата, те вече си бъбреха с него като стари дружки.
На прага, сякаш подредил се за инспекция, стоеше Нед Кропър с подарък в ръката и брилянтин в косата. На няколко крачки зад него чакаше Мери Стоукър.
Като изключим зачервеното лице и леко присвитите очи, Мери можеше да мине за картина на Мадона в Националната галерия, както стоеше на прага, сияеща в снега.
„Няма място в хана“, помислих си, не много благородно.
— Нед! Мери! — извиках като че ли прекалено радостно.
Нед работеше като помощник в „Тринайсетте патока“, единствената странноприемница в Бишъпс Лейси, а Мери беше дъщерята на ханджията. Веднага познах, че Нед е донесъл подаръка за Фели: поредната наплюта от мухите кутия шоколадови бонбони „Милейди“, които стояха на витрината на сладкарницата на госпожица Кул още отпреди войната. Съдържанието й вероятно се бе сдобило с глазура от плесен, която, разбира се, човек с достатъчно здрав стомах би могъл да остърже и да излапа шоколада.
Любовните си дарове Нед по принцип оставяше на прага на кухнята посред нощ, след което на сутринта госпожа Малит ги внасяше отвратено, хванала ги с два пръста.
„Проклетите котараци пак се навъртат наоколо“, промърморваше тя.
— Хубава прическа — обърнах се към Мери. — Подстригала ли си се?
— Да, собственоръчно, специално за Коледа — прошепна тя. — Наистина ли ти харесва?
— Ще заслепиш и самата Филис Уивърн — отвърнах аз и я стиснах за лакътя.
— Ех, ти! — засмя се Мери и ме потупа по ръката доста силничко.
— Настанявайте се — поканих ги аз. — Подранили сте, тъй че имате богат избор.
Знаех, че Нед ще си избере място по средата на първия ред, и се оказах права. Искаше да е възможно най-близо до Филис Уивърн.
Ревът на мотор пред входа извести, че Дитер пристига с първата група зрители. Отворих вратата точно в мига, в който Фърги спря и разпръсна като рог на изобилието жълта светлина сред снега. Зад трактора, препълнена с пътници — двама мъже от селото дори се крепяха несигурно върху ските й — беше шейната на Хариет.
Сърцето ми се сви.
Натъжих се, като си помислих, че някъде далеч Хариет е умряла сред сняг като този. Как бе възможно подобна трагедия да се случи сред такава красота?