Щях да сътворя огнени водопади, които да засрамят и северното сияние: изящни въртележки от горещ и студен огън във всеки възможен цвят. За това щеше да се погрижи химията!
През следващите месеци планът ми се разрасна и вече включваше и мерки за залавянето на самия брадат старец, с което веднъж завинаги щях да затворя устите на тъпите си сестри.
Докато приготвях химичните съставки, изведнъж настроението ми се помрачи. Чак сега ми хрумна, че може би ще е непочтително да организирам подобно пищно празненство, при условие че в къщата има мъртвец. Макар че най-вероятно щяха да изнесат тленните останки на Филис Уивърн преди Дядо Коледа да дойде, не исках да ме обвинят в липса на тактичност.
— Еврика! — възкликнах аз, докато подреждах в спретнати редици саксиите, взети назаем от оранжерията. — Сетих се!
Щях да направя гигантска ракета в памет на Филис Уивърн! Да, точно така — ослепителен и оглушителен финал на представлението.
Открих формулата, разработена от господина с превъзходното име Бигот, в стара книга в библиотеката на чичо Тар. Нужно бе само да добавя точното количество антимон и шепа метални стружки към основната рецепта.
Двайсет минути работа с пила върху един много удобен радиатор ми набавиха първата от двете съставки — другата се намираше в бутилка в ръката ми.
От няколко листа амбалажна хартия и празен кашон спретнах възхитителна опаковка и ракетата стана готова за нула време.
След като десертът бе готов, дойде време да се заема и с основното ястие. Това беше опасната част и трябваше да внимавам с всяко свое движение.
Поради риска от експлозия, калиевият хлорид трябваше да се смеси неимоверно внимателно в съд, в който няма да хвръкнат искри.
За щастие, се сетих за алуминиевия комплект салатиери, който леля Фелисити подари на Фели за последния й рожден ден.
„Скъпо момиче“, бе заявила леля. „Вече си на осемнайсет. След няколко години — четири или пет, ако имаш късмет — зъбите ти ще започнат да опадат и ще оглеждаш стягащи комбинезони в универсалния магазин. Момичетата, които се омъжват рано, хващат най-жизнените младоженци, не го забравяй. И не се взирай в тавана с това отегчено изражение, Офелия. Тези алуминиеви салатиери са произведени от останки на самолет. Леки са, практични и приятни за окото. Какво по-добро начало за чеиза ти?“
Намерих купите скрити най-отзад на висок рафт в килера и ги иззех в името на науката.
За да създам синя експлозия, смесих шест части калиев нитрат, две части сяра и една част антимонов трисулфид.
Това бе формулата, по която се произвеждаха ослепителните спасителни ракети в морето, и реших, че моята заря ще се види чак в Молдън Фенуик — може би дори в Хинли и отвъд.
Към една-две порции от сместа добавих по лъжица дъбови сажди, за да се получи ефект на дъжд към експлозиите; в други сипах малко лампени сажди за фонтани от огнени искри.
Важно беше да имам предвид, че за зимните фойерверки се използва различна формула от онази за летните. Основната идея бе следната: по-малко сяра и много повече барут.
Забърках барута сама от натриева селитра, сяра, въглен и с изпълнено с щастие сърце. Отдавна стигнах до извода, че при работа с експлозиви най-важна е душевната нагласа.
Научих го след онзи случай със злощастната госпожица Гърди, бившата ни гувернантка… но не! За тази катастрофа в Бъкшоу не се изричаше и дума. Тя остана в миналото и, за мое щастие, вече почти беше забравена. Поне аз се надявах, че е забравена, тъй като това бе един от малкото ми провали при експеримент с дуалин — вещество, съдържащо дървени стърготини, селитра и нитроглицерин и печално известно с нестабилния си характер.
Въздъхнах и пропъдих от съзнанието си бедната, опърлена госпожица Гърди, след което се посветих на по-приятни мисли.
Преди да разпределя сместа по глинените саксии, добавих в някои от тях определено количество Арсениев оксид (AS4O6), наричан понякога бял арсеник. Макар да се наслаждавах на мисълта, че смъртоносна отрова може да произведе най-ослепително бяла въздушна експлозия, не това бе причината да го избера.
Онова, което най-много стопляше сърцето ми, беше мисълта да отворя върху наследствения ни дом, макар и само за няколко секунди, чадър от смъртоносно отровен огън, който щеше да бликне и в следващия миг внезапно да изчезне сякаш с магическа пръчица и да остави Бъкшоу в пълна безопасност.