Не ме беше грижа дали в това имаше някаква логика. Въпросът беше в самата идея и бях доволна, че ми е хрумнала.
Сега трябваше да запечатам всяка саксия с оризова хартия, за да предпазя химичните съставки от влагата. По-късно днес, точно преди да си легна, щях да ги пренеса една по една нагоре по тясната стълба, свързваща лабораторията ми с покрива.
И тогава щях да се захвана за работа измежду комините.
Слязла бях до средата на стълбището с надеждата, че не мириша твърде много на барут, когато на входната врата се звънна. Догър се появи, както обикновено, сякаш от въздуха и когато стъпих на последното стъпало, той вече отваряше вратата.
На прага стоеше инспектор Хюит от полицейския участък в Хинли.
Не бях виждала инспектора от известно време, а за последната ни среща не бих искала да си спомням.
Стояхме и се взирахме един в друг като вълци, приближили се от различни посоки към поляна, пълна с овце.
Надявах се, че инспектор Хюит не е злопаметен и ще прекоси вестибюла, ще ми стисне дружески ръката и ще заяви, че се радва да ме види. Все пак му бях помагала при няколко безизходни ситуации, без дори да получа похвала.
Е, това не беше съвсем вярно: съпругата му Антигона ме покани на чай през октомври, но колкото по-малко кажа за случилото се, толкова по-добре.
Затова сега стоях във вестибюла и се преструвах, че чистя парченце храна, заклещило се между зъбите ми, като се взирах в отражението си в една от лъснатите до блясък колони в края на парапета. Тъкмо когато реших да бъда милостива и да кимна отсечено на инспектора, той се обърна без дори да ме погледне и тръгна към доктор Дарби, изникнал внезапно на площадката на западното стълбище.
Проклятие! Ако бях разсъждавала трезво, щях лично да посрещна инспектора и да го заведа до местопрестъплението на горния етаж.
Но сега беше твърде късно. Изпуснах достъпа си до Стаята на смъртта (така ги наричаха в детективските предавания по радиото) и беше твърде късно да призная грешката си.
Или пък не?
— О, госпожо Малит — нахълтах аз в кухнята, сякаш едва сега научавах новината. — Случило се е нещо ужасно. Госпожица Уивърн е претърпяла страшна злополука и инспектор Хюит е тук. При този студ навън сигурно ще е много благодарен, ако му предложим чаша от прочутия ви чай.
Ласкателствата никога не са прекалени.
— Ако искаш да ми кажеш, че е мъртва, вече го знам отвърна госпожа Малит. — Подобни неща се разчуват за отрицателно време. Шокиращо е, разбира се, но вече няма смисъл да си мълчим, нали Алф?
Алф поклати глава.
— Разбрах веднага, щом зърнах изражението на доктор Дарби. Винаги става сериозен, когато наоколо витае смърт. Още помня онзи случай, когато госпожа Гарбел си отиде в банята. Все това изражение. Сякаш си е лепнал бележка на челото: „Мъртва е“, нали Алф?
— Цяла табела направо — потвърди Алф.
— Казах на Алф, нали скъпи, че нещо не е наред. Рекох му: „Видях доктор Дарби в коридора с онова изражение, дето ако не знаех, щях да си помисля, че в къщата има труп“. Нали така казах, Алф.
— Дума по дума.
Не си направих труда да почукам на врата на Синята спалня. Просто влязох, сякаш бях родена в Скотланд Ярд.
Завъртях топката на бравата и побутнах вратата със задните си части, като крепях подноса, както правеше обикновено госпожа Малит.
За миг ми се стори, че инспекторът се подразни.
Той извърна бавно глава от изцъклената Филис Уивърн, но ме погледна само за миг и каза:
— Благодаря, можеш да го оставиш на масата.
Подчиних се смирено — какво куче съм само — с отчаяната надежда, че няма да ми нареди да изляза. Представих си, че съм невидима.
— Благодаря — повтори инспекторът. — Много мило от твоя страна. Предай благодарностите ми на госпожа Малит.
Всъщност искаше да каже „Пръждосвай се“.
Доктор Дарби мълчеше, но извади шумно ментов бонбон от бездънната кесийка в джоба на сакото си.
Стоях неподвижно като змия през зимата.
— Благодаря ти, Флавия — каза инспекторът, без да се обръща.
Е, поне не ми бе забравил името.
Настъпилата тишина ставаше все по-неловка с всяка изминала секунда. Реших да я наруша, преди някой друг да се възползва.
— Сигурно вече сте забелязали — изтърсих аз, — че гримът й е нанесен след смъртта.