— Филмът свърши тъкмо когато стигнах до Синята спалня. Чух репликата „Никога няма да забравя замъка Хоукхоувър“ точно преди да тръгна надолу по стълбите от моето крило. Когато намерих трупа на Филис Уивърн, краят на лентата вече плющеше на въртящата се ролка. Но…
— Да? — Инспекторът бе наострил слух като гризач.
— Ами ако е била мъртва още преди филмът да започне? Ами ако именно убиецът е пуснал прожекционния апарат?
В съзнанието ми късчетата от мозайката се подреждаха бързо. По-ранният час на смъртта би обяснил защо по кожата й вече имаше обезцветяване, когато я намерих. Но това нямаше да го кажа на инспектора. За някои неща все пак трябваше да се досети и сам.
— Чудесно предположение — рече той. — Чу ли нещо друго, освен плющенето на лентата?
— Да. Докато прекосявах вестибюла, чух някъде да се затваря врата. И някой пусна водата в тоалетната.
— Преди или след затварянето на вратата?
— След това. Вратата се затвори, докато слизах по стълбите. Водата беше пусната, когато се намирах по средата на вестибюла.
— Толкова бързо?
— Да.
— Странно — отбеляза инспектор Хюит.
Чак по-късно осъзнах какво е имал предвид.
— От всички хора във вестибюла, кого си спомняш, че видя със сигурност?
— Викарият. Извика насън.
— Какво е извикал?
Защо имах усещането, че издавам доверена ми тайна? Защо се чувствах като долна клюкарка?
— Каза: „Хана, моля те, недей!“ много тихо.
— И нищо друго?
— Не.
Инспекторът си записа нещо в бележника.
— Продължавай — подкани ме той. — Кой друг спеше във вестибюла?
— Синтия Ричардсън, съпругата на викария…
Започнах да ги изброявам на пръсти:
— Госпожа Малит… и съпругът й Алф… доктор Дарби… Нед Кропър… Мери Стоукър… Бъни Стърлинг… Макс, искам да кажа Максимилиан Брок, съседът ни. Макс се беше обградил с малка стена от книги.
— Някой друг?
— Тези забелязах. А, да, и Дитер, разбира се. Той спеше на площадката и се наложи да мина на пръсти покрай него.
— Докато се качваше нагоре към Синята спалня, видя ли някой друг, чу ли нещо?
— Не. Нищо.
— Благодаря — рече инспекторът и затвори бележника си. — Много ми помогна.
Дали ми беше простил, или просто се държеше любезно?
— А сега — продължи той, — както вече ти казах, нуждая се от съдействието ти за един малък експеримент, но ще имам време чак по-късно.
Кимнах разбиращо.
— Имате ли екземпляр от „Ромео и Жулиета“ в библиотеката? Бих се изненадал, ако нямате.
— Да, имаме събрани съчинения на Шекспир. Дафи ги вади, когато иска да си придаде задълбочен вид. Ще свършат ли работа?
Всичко, което казах, беше самата истина, само че нямах представа къде да намеря книгата. Не ми се щеше да преглеждам хиляди томове на Бъдни вечер. Имах да ловя по-едър дивеч, както се казва.
— Да. Бъди послушно момиче и се опитай да я намериш.
Ако някой друг, а не инспектор Хюит, се бе обърнал към мен така, щях да му изтръгна гръкляна, но вместо това стоях като добро кученце в очакване господарят да му подхвърли пантоф.
— Веднага се заемам! — почти извиках, докато инспекторът излизаше.
Фели бе приела обожателите си в салона и с болка трябва да призная, че изглеждаше приказно. По светкавичните погледи, които си хвърляше в огледалото, виждах, че и тя е на същото мнение. Лицето й сияеше, сякаш в черепа й е монтирана крушка, и кокетно пърхаше с мигли на Карл, Дитер и Нед, които я бяха наобиколили с обожание, сякаш тя е Дева Мария, а те — тримата влъхви — Каспар, Мелхиор и Балтазар.
Всъщност сравнението никак не беше лошо, тъй като двама от тях Нед и Карл — пристигнаха с дарове. Подаръкът на Карл, разбира се, беше хвърлен в пламъците от татко, но това, изглежда, не бе засегнало приносителя му, който се усмихваше, подпрян на камината с ръце в джобовете и мляскаше доволно с дъвка, отмерено като механична играчка.
Праисторическите шоколадови бонбони на Нед не се виждаха никакви, защото най-вероятно бяха поставени редом до предшествениците си в чекмеджето за бельо на Фели.
Сержант Грейвс, който очевидно тъкмо беше приключил с показанията на другите щастливи роби на Фели, седеше в ъгъла и преписваше записките си, но по начина, по който поглеждаше крадешком от бележника си, виждах, че оглежда съперниците си в любовта.