Но къде да намеря Догър? Можеше да е в стаята си… или в кухнята. Възможно бе дори да е в оранжерията… или в гаража.
Напразно се тревожех. Когато се спуснах като полудял прилеп по западното стълбище, го видях във вестибюла да помага на Синтия и викария да си съблекат палтата. Двамата приличаха на оцелели след неуспешна експедиция в Антарктика, а същия вид имаше и стоящият зад тях сержант Грейвс.
— Вихрушката премина в истинска виелица — обясняваше дрезгаво викарият със заскрежени устни. — Щяхме да умрем от измръзване, ако сержантът не ни бе намерил.
Синтия трепереше и очевидно беше замаяна.
Невъзпитано или не, прошепнах в ухото на Догър:
— Доктор Дарби те вика в спалнята на Тенисън. Напречно разположение. Разкритие на рамо.
Възнамерявах да изтичам преди него нагоре по стълбите и да му покажа пътя, но Догър ме изпревари. Вземаше стъпалата по няколко наведнъж, сякаш внезапно му бяха поникнали криле, и аз останах да го гоня.
Догър спря на прага, колкото да каже:
— Благодаря, госпожице Флавия. В такива случаи нещата могат да се влошат много бързо. Ще ви повикам, когато имам нужда от помощ.
Седях на един стол пред вратата и убивах времето, като си гризях ноктите. След, както ми се стори, наниз от няколко вечности, но вероятно не повече от няколко минути, чух Ния да извиква пронизително три пъти, след което се чу звук, наподобяващ слисано блеене.
Какво правеха вътре? Защо не ми позволяваха да гледам?
Веднъж Дафи ми обясни как се раждат бебетата, но историята й беше толкова абсурдна, че не бе за вярване. Отдавна бях решила да питам Догър, но все забравях. Е, сега ми се предоставяше златна възможност.
Времето се влачеше, а аз описвах концентрични кръгове с върха на обувката си, когато вратата се отвори и Догър ме повика с пръст да вляза.
— Само за миг — рече той. — Госпожица Ния е много уморена.
Пристъпих предпазливо в стаята и се огледах, сякаш нещо щеше да изскочи и да ме ухапе. И тогава видях Ния, подпряна на купчина възглавници, на ръце с нещо, което на пръв поглед приличаше на воден плъх.
Направих внимателно крачка напред и забелязах как то отваря уста и изписква като гумена играчка.
Трудно ми е да опиша какво точно изпитах. Смесица от чувства, като че ли, на необятно щастие и смазваща тъга. Щастието си го обяснявах; тъгата — не.
Мисля, беше свързана с факта, че изведнъж вече не бях последното бебе, проплакало в Бъкшоу. Изпитах чувството, че едно от най-тайните ми притежания ми е било откраднато.
— Как беше? — попитах аз, тъй като не можах да измисля нищо друго.
— О, малката, нямаш представа — отвърна Ния.
Колко странно. Не каза ли същото и Бън Кийтс, когато й поднесох съболезнованията си за Филис Уивърн.
— Бебето е много красиво — излъгах. — Прилича на теб.
Ния сведе поглед към вързопа в ръцете си и се разплака.
— О! — изхлипа тя.
Тогава Догър постави ръка на рамото ми и ме побутна нежно, но твърдо към вратата.
Върнах се бавно до стола в коридора и седнах. Главата ми бучеше от мисли.
Тук, зад затворената врата лежеше Ния с току-що роденото си бебе. А там, надолу по коридора, зад своята затворена врата лежеше — образно казано — току-що умрялата Филис Уивърн.
Това имаше ли някакво особено значение или бе просто глупав факт? Дали при раждането в живото тяло се вселява душата на мъртвец, или това бяха просто бабини деветини?
Дафи ми бе разказвала за момиче в Индия, което твърдяло, че е преродена старица, починала в съседното село, но дали беше вярно? Доктор Ганди определено е бил на това мнение.
Имаше ли дори минимална вероятност в сбръчканото създание в ръцете на Ния да се е настанила душата на Филис Уивърн?
При тази мисъл потреперих.
Въпреки това трябва да призная, че от двете, по-интересна ми беше мъртвата Филис Уивърн.
Ако трябва да съм напълно честна, тя бе далеч по-интересна.
По едно време, малко след последното посещение на Ния в Бъкшоу, започнах да се притеснявам от силния си интерес към мъртъвци.
След доста безсънни нощи и объркани сънища, включващи крипти и ходещи трупове, реших да поговоря по въпроса с Догър. Той мълчаливо ме изслуша, като от време на време кимваше, докато лъскаше ботушите на татко.
— Нередно ли е — обобщих аз — мъртвите да ти носят радост?