Промърморих нещо, наполовина молитва, наполовина проклятие. Ако бях огледала вратата дори за частица от секундата, щях да забележа, че е залепнала при боядисване.
Само да разполагах с пет минути в лабораторията си, щях да забъркам разтвор, който може да разяде боята и на боен кораб, преди да кажете „Румпелстилтскин“, но не разполагах с толкова време.
Озърнах се набързо из стаята, забелязах небрежно хвърлена на леглото дамска чанта и се спуснах към нея като тигър към махараджа.
Носна кърпа… шишенце парфюм… аспирин… цигари (лошо момиче!), както и малък портфейл, който, съдейки по тежестта, съдържаше не повече от шест шилинга и шест пенса.
А, ето и онова, което ми трябваше! Пила за нокти. От шефилдска стомана. Идеално!
Молитвата ми явно бе чута, а проклятието — простено.
Пъхнах острия край на пилата между рамката и вратата и започнах да лющя боята като момиче скаут, което отваря консерва с боб край лагерния огън. Малко след това в краката ми вече се беше натрупала задоволителна купчинка боя на люспи.
Отново пробвах да отворя. Завъртях топката, ритнах долната половина и вратата се отвори със скърцане.
Поех си дълбоко въздух и пристъпих в Стаята на смъртта.
Шестнайсет
Трупът на Филис Уивърн още седеше на стола, както го намерих, но сега беше покрит с чаршаф, сякаш бе статуя, чийто скулптор е излязъл за обяд.
Полицаите със сигурност вече бяха приключили с огледа и вероятно чакаха да пристигне подходящо превозно средство, което да откара тялото.
Нямаше да навредя с нищо, ако и аз огледам.
Вдигнах бавно чаршафа, като внимавах да не закача косата й, с цветята на Жулиета все още вплетени в нея, и си помислих, че това е единствената суета, която й бе останала.
Дори в смъртта обаче у Филис Уивърн имаше нещо екзотично, макар че след двайсет и четири часа тялото беше започнало неизбежното си химично разграждане и бе добило сив, восъчен вид.
Страховитата бледост на плътта й — с изключение на гримираното лице — и придаваше вид на звезда от нямото кино и за миг изпитах същото ужасно усещане като преди: че тя си играе на Статуи, както правехме с Фели и Дафи, преди двете да ме намразят — че всеки момент ще кихне или ще си поеме дълбоко дъх.
Нищо подобно не се случи, разбира се. Филис Уивърн беше напълно мъртва.
Започнах огледа си отдолу. Вдигнах края на дебелата й вълнена пола и веднага забелязах, че глезените й са подути — направо се издуваха над тежките черни работнически ботуши.
Работнически ботуши ли? Невъзможно бе да са нейни!
С помощта на носната си кърпа, за да не оставя отпечатъци, изхлузих единия ботуш… бавно и прецизно, като обърнах специално внимание на начина, по който дебелият бял чорап беше събран под ходилото й.
Както и подозирах — ботушът бе нахлузен на крака й след смъртта.
Много старателно смъкнах дългия до коляното чорап и го събух. Кракът й беше подпухнал, потъмнял и посинял от спирането на кръвта. Лакираните й нокти изглеждаха отвратително.
Отново обух чорапа, който се плъзна с лекота по студената кожа.
Обуването на ботуша обаче не беше лесно като събуването му; скованите пръсти просто отказваха да се плъзнат чак до долу. Вкочаняваше ли се вече трупът?
Отново издърпах ботуша и пъхнах длан в него. В носа на обувката имаше някакъв предмет — хартия на пипане.
Богат и известен човек като Филис Уивърн би ли си купил по-големи ботуши, в които да се налага да тъпче хартия, за да му станат?
Малко вероятно. Извадих топката с пръст и я разгънах.
Беше лист хартия за писма, в чийто горен край бе напечатано: „Хотел «Кора», Горен Уобърн, Лондон, WC1.“
На страницата с червено мастило бяха надраскани думите:
Да кажа ли на Д?
Проклет да е почеркът й! „Да кажа ли на Т?“ ли пишеше?
Листът беше откъснат от кочана диагонално през инициала — последната буква можеше да е всяка.
Д като Дезмънд? Д като Дънкан? В като Вал? Или Б като Бън?
Нямах време за предположения, нито дори да претърся за още нещо пропуснато от полицията. Пъхнах листа в джоба на жилетката си, за да го анализирам по-късно.
Пак се опитах да й обуя ботуша, но заради подуването имах чувството, че тъпча слонски крак в балетна пантофка.
Спомних си за Фло или Мейв, или както там се казваше, и изтичах в съседната стая.