Да! Точно както си и мислех — актрисата беше оставила половината купичка с нарязани плодове на нощното шкафче. Взех лъжичката и се върнах при госпожица Уивърн.
С помощта на лъжицата като обувалка успях да напъхам вкочанения крак в ботуша.
Нещо ми подсказа да надникна и в другия ботуш и бързо свалих и него. Дали тук щеше да е скрита останалата част от посланието?
Нямах този късмет. Другият ботуш беше празен и аз бързо го обух отново на крака.
Приключих с долните крайници.
Следващата ми стъпка бе да я подуша хубавичко. От опит знаех, че отровата може да предизвика симптоми на всякакви привидни причини за смъртта и нямаше да рискувам да пропусна нещо.
Подуших устните й (забелязах, че аленото червило върху горната излиза извън очертанията на самата устна, вероятно за да маскира мустачето, което се виждаше само от много близо), след това ушите, носа, деколтето, дланите и доколкото успях, без да местя трупа — подмишниците.
Нищо. Като изключим, че бе мъртва, Филис Уивърн миришеше като човек, който само преди няколко часа се е изкъпал във вана с ароматни соли.
Трябва да се е прибрала в стаята си веднага след представлението, свалила е костюма на Жулиета (който все още стоеше разпънат на леглото), взела си е вана и после… какво?
Отново използвах носната си кърпа, за да сваля от шията й проба от сценичния грим, който забелязах по-рано. Върху белия ленен плат мазната пудра приличаше на прах от фино натрошена червена тухла.
Обърнах специално внимание на ноктите й, покрити с лъскав ален лак в тон с червилото. Кожичките в основите им образуваха сивкавобели полумесеци, тъй като върху тях не бе нанесено багрило. Фели лакираше ноктите си по същия начин и внезапно ме полазиха тръпки.
„Спокойно, това е просто един труп“, казах си аз.
На сцената ноктите на Филис Уивърн със сигурност не бяха в този крещящ цвят. Напротив — като изключим шамара, интерпретацията й на Жулиета се отличаваше с непретенциозната си простота. Все пак истинската Жулиета е била на не повече от дванайсет-тринайсет години, или поне така твърдеше Дафи.
„Ако не бяхте вие“ — заяви загадъчно тя веднъж — „в момента Дърк Богард можеше да се катери по балкона ми.“
За разлика от нея обаче Филис Уивърн беше на петдесет и девет години. Лично ми го каза. Истинско чудо беше, че успяваше да свали четирийсет и пет години от възрастта си под сценичните прожектори.
Може би се дължеше на дребния й ръст. На практика тя бе малко по-едра от мен.
„Най-добре да не се мотая“, напомних си. Актрисите, които пратих за зелен хайвер, можеха да се върнат всеки момент и да заблъскат по заключената врата.
Но нещо не ми даваше мира — нещо не беше наред. Какво ли?
Отстъпих назад, за да огледам цялата стая.
Със селската си блуза и пола Филис Уивърн сякаш бе поседнала за малко да си поеме въздух, преди да се отправи на маскен бал.
Възможно ли беше просто да е получила инфаркт или пък внезапен инсулт?
Разбира се, че не! Нямаше как да пренебрегна черната панделка от кинолента, завързана на врата й. А и освен това Догър посочи хеморагичните петна. Жената очевидно беше удушена. Това бе съвсем ясно. Просто частица от съзнанието ми все още се опитваше да притъпи ужаса от разигралото се тук насилие.
От косата до…
Косата! Това беше!
Като цветни звездички, блещукащи в небето, цветята във венеца на Жулиета още бяха вплетени в дългите й златисти коси. Едва ли бяха естествени, иначе досега да са повехнали. Цветята обаче изглеждаха свежи, сякаш бяха откъснати минутка преди да вляза в стаята.
Протегнах ръка и хванах една особено свежа на вид жълта иглика.
Трудно ми бе да преценя на пипане. Дръпнах и — мили боже! — косата на Филис Уивърн с все венец се смъкна от главата й и падна на пода с отвратително тупване като мъртва птица, стоварила се от небето.
Оказа се перука, разбира се, и без нея актрисата беше плешива като варено яйце.
Варено яйце, нашарено от още повече хеморагични петна, или петехия, както ги нарече Догър.
Зяпах я потресено. На що за кошмар се бях натъкнала?
Вдигнах перуката от килима и я върнах на главата, но колкото и да я намествах, все изглеждаше абсурдно.
Може би защото знаех какво се крие отдолу.
Не можех обаче да губя цял ден, за да си играя с фризурата й. Накрая се отказах и насочих внимание към тоалетката, която беше пълна с всевъзможни бурканчета и шишенца: студени театрални кремове, глицерин и розова вода, подредени върху лосиони за почистване на кожата и най-различни тоалетни принадлежности от козметичната линия на Хариет Хъбард Айер. Макар плотът на тоалетката да приличаше на същинска аптека, няколко неща очевидно липсваха: червен сценичен грим, алено червило и лак за нокти.