— Трябва да си чула всичко, нали си в съседната стая.
Изведнъж леля Фелисити ми се стори изпита, стара и безпомощна.
— Трябваше — каза тя. — Бог знае, че трябваше.
— Искаш да кажеш, че не си чула нищо ли?
— Аз съм стара жена, Флавия. Страдам от превратностите на възрастта. Преди да си легна, глътнах малко ром и заспах с възглавница, притисната към здравото ми ухо. Бедната проклета душа гледаше филми по цяла нощ. Знаех защо, разбира се, но дори съчувствието си има граници.
Наистина ли, зачудих се аз, или леля Фелисити просто се опитваше да се измъкне от по-нататъшна дискусия?
— Значи не си чула нищо, така ли? — попитах накрая.
— Не казах, че не съм чула нищо. Казах, че не съм чула всичко.
Прекосих стаята и застанах до нея на прозореца. Навън се беше смрачило, а снегът продължаваше да се сипе, сякаш светът беше на път да свърши.
— Станах, за да отида до тоалетната. Тя спореше с някого. Шумът от филма обаче…
— С мъж или с жена?
— Не съм сигурна. Макар да говореха тихо, си личеше, че си разменят гневни думи. Дори след като долепих ухо до стената — о, не се прави на толкова шокирана, признавам си и аз от време на време допирам ухо до стената, — не успях да разбера какво точно казват. Отказах се и се върнах в леглото, твърдо решена да си поговоря с нея на сутринта.
— Не беше ли говорила с нея до този момент?
— Не — отвърна леля. — Нямаше удобна възможност. Веднъж се разминахме неочаквано в коридора, но както ти казах, и двете сме добре обучени да се преструваме на напълно непознати.
Мислено прехвърлях напред-назад думите на леля Фелисити. Ако например тя казваше истината, не е възможно Филис Уивърн да се е карала с някого, когато леля Ф. е станала по нужда, защото по това време е била вече мъртва. Чух пускането на водата в тоалетната и стигнах до стаята на смъртта само минутка по-късно. Преди това някой е имал достатъчно време, за да удуши Филис Уивърн, да й смени дрехите (неизвестно по каква чудата причина) и да избяга през една от трите врати: през онази към коридора, през междинната врата към стаята на Фло и Мейв или — и при тази мисъл се озърнах нервно през рамо — през вратата към стаята, в която стоях. Спалнята на леля Фелисити — същата леля Фелисити, която тъкмо ми бе казала, че е непълно способна да ме нападне в тъмното с касапски нож. Ако онова, което твърдеше, беше вярно — дори само половината от намеците й да бяха бръщолевенето на жена, остаряла внезапно в края на войната, — от нея можеше да се очаква всичко. Кой знае какъв хаос биха могли да всеят старата преданост и завист в отношенията между две приятелки?
Или пък врагове?
Нуждаех се от време да помисля — да остана сама, за да събера мислите си.
— Благодаря, лельо Фелисити. Сигурно си много уморена.
— Какво съобразително дете си — каза тя.
Усмихнах й се скромно.
Килерът под стълбите представляваше просто правоъгълен триъгълник, оборудван с висяща на кабел крушка. Тук, прибрани на безопасно място и далеч от очите на снимачния екип и камерите, стояха списанията, разчистени от библиотеката и салона. Стари броеве на „Кънтри Лайф“ притискаха като геоложки слоеве стари броеве на „Илюстрирани лондонски новини“. На високи нестабилни купчини бяха натрупани списанията „Зад кулисите“ и „Седмичен кинопреглед“, които вероятно датираха още от ерата на нямото кино.
Влязох в килера, затворих вратата след себе си, свалих няколко списания от един куп и се залових да търся.
Прелиствах страница след страница от „Любопитно от света на киното“ и „Големият екран“ и първоначално се усмихвах на изпълненията на така наречените „кинозвезди“, за повечето от които не бях и чувала.
Партита, галавечери, премиери, благотворителни представления: грейнали лица, широки усмивки, цилиндри и рокли с пайети, прегръдки в екзотични автомобили — тези хора прекарваха удивително дълго време пред фотоапаратите!
Не беше трудно да открия Филис Уивърн. Тя се появяваше навсякъде в продължение на години, а не изглеждаше и ден по-стара. Ето тук например седеше с кръстосани крака на платнен сгъваем стол с името й, отпечатано на облегалката, четеше сценарий с наметната на раменете жилетка и концентрирано изражение. На тази снимка пък танцуваше с млад пилот от военновъздушните сили в тъмен нощен клуб, който сякаш се помещаваше в криптата на църква. А на следващата снимка отново бе тя на снимачната площадка на „Анна от степите“, застанала до друга актриса, с която бяха вперили очи в небето пред огромен трактор, докато грима им оправяше мъж с мустаци и барета.