— Какво?
— С Дафи сключихме коледно примирие. Мислех си, че може би…
— Примирията траят по пет минути и в слънце, и в пек, както много добре знаеш. Няма коледни примирия. Не се опитвай да ме оплетеш в подлите си интриги.
Усещах как очите ми се разширяват и заплашват да се пръснат всеки момент.
— Защо ме мразиш? — попитах внезапно. — Защото приличам на Хариет повече от теб ли?
Ако стаята до този миг бе студена, то сега се превърна в ледена пещера.
— Да те мразя ли, Флавия? — отвърна Фели с разтреперан глас. — Наистина ли мислиш, че те мразя? О, как ми се искаше да можех! Така щеше да е далеч по-лесно.
И след тези думи тя излезе.
— Съжалявам, че при така стеклите се обстоятелства сме затворени тук — казваше татко, — макар и заедно.
Какво, в името на Дикенс, искаше да каже той? Нима се извиняваше заради времето?
— Въпреки… ъ… полярната си експедиция викарият и госпожа Ричардсън се справиха чудесно със задачата си да забавляват децата.
Мили боже! Нима татко току-що се пошегува? Нечувано!
Дали зимният стрес и пристигането на снимачния екип най-накрая не бяха размътили мозъка му? Нима беше забравил, че Филис Уивърн лежи — по-точно седи — мъртва на горния етаж?
Думите му бяха посрещнати с любезен смях от жителите на Бишъпс Лейси, които седяха пораздърпани, но наострили слух по столовете. Скупчени в един ъгъл, хората от снимачния екип си шушукаха неспокойно с лица, безизразни като маски.
— Увериха ме — продължи татко и хвърли поглед към госпожа Малит, която сияеше на входа за кухненския коридор, — че разполагаме с достатъчно конфитюр и прясно изпечен хляб, за да изкараме, докато ни освободят от… плена.
При думата „плен“ се сетих за Догър. Къде ли беше?
Огледах се и веднага го забелязах. Стоеше встрани, а тъмният му костюм го правеше почти невидим на фона на тъмната ламперия. Очите му приличаха на черни дупки.
Повъртях се на стола си, след което разкърших рамене, сякаш да се отърва от схващане, станах и се протегнах широко. С небрежна походка отидох до стената и се облегнах на нея.
— Догър — прошепнах въодушевено, — била е облечена да умре.
Той обърна бавно глава към мен, очите му огледаха цялото помещение и когато срещнаха моите, светеха като морски фар в нощта.
— Мисля, че сте права, госпожице Флавия.
На Догър нямаше нужда да му се обяснява надълго и нашироко. Погледът, който си разменихме, бе напълно красноречив. Мислехме на една и съща честота и — като изключим злощастната смърт на Филис Уивърн — всичко на света беше наред.
Догър очевидно бе забелязал също като мен, че…
Но нямах време за размишления. Пропуснах заключителните реплики на татко. Сега на негово място стоеше Вал Лампман — трагична фигура, стиснала стойката на един прожектор толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели, сякаш иначе щеше да се стовари на земята.
— … тази ужасна случка — казваше той с потреперващ глас. — Би било немислимо да продължим без госпожица Уивърн и поради това, с голяма неохота, ви съобщавам, че реших да спрем продукцията и да се върнем веднага в Лондон.
От ъгъла на снимачния екип се чу дружна въздишка и видях как Мариън Трод се привежда напред и прошепва нещо в ухото на Бън Кийтс.
— Тъй като няма как да се свържем със студиото — продължи Вал Лампман и разтри слепоочието си с два пръста, сякаш получаваше сигнали от Марс, — разбирате, че еднолично взех това решение. Ще се погрижа утре сутринта да получите конкретни инструкции. Междувременно, дами и господа, предлагам да прекараме колкото е останало от тази тъжна Бъдни вечер в спомени за госпожица Уивърн и колко много значеше тя за всеки един от нас.
Аз обаче се замислих не за Филис Уивърн, а за Фели. Сега, след като снимките бяха прекратени, шансовете й за слава се изпаряваха.
След векове — някъде в далечното бъдеще — историците, изследващи студиото на „Илиум Филмс“ щяха да се натъкнат на лента, на която една ръка многократно поставя и взема писмо от маса. Какво ли щяха да си помислят?
Приятно беше, по един малко сложен начин, да си мисля, че тези разфокусирани ръце с дългите си съвършени пръсти ще са ръцете на сестра ми. Фели щеше да е единствената останала следа от „Писъкът на гарвана“ — филма, който умря още преди да се роди.
Върнах се сепнато към действителността.