Татко повика Догър само с едно повдигане на вежда и аз се възползвах от възможността да избягам на горния етаж.
Имах ужасно много работа, а оставаше твърде малко време.
И въпреки това се оказа, че не съм закъсняла. Погледнах часовника в стаята си и видях, че още няма единайсет часът.
Госпожа Малит непрекъснато ми повтаряше, че Дядо Коледа идва чак след полунощ или когато всички в къщата вече са заспали — забравих точната формулировка. Във всеки случай още бе рано да проверявам капаните: тъй като половината население на Бишъпс Лейси се мотаеше из къщата, добрият старец едва ли би рискувал да се спусне през комина на салона.
И тогава се сетих нещо. Как може Дядо Коледа да слиза и излиза през милиони комини, без да си изцапа костюма? Защо никога в коледната сутрин не съм виждала следа от сажди по килима?
От собствените си експерименти знаех много добре, че вторичните продукти от горене на въглерод цапат достатъчно, за да оставят черни следи и в малки количества, в каквито се срещаха из лабораторията ми, а мисълта за възрастен мъж, който слиза по комин, полепвал сажди десетилетия наред, при това с огромен костюм, подобен на четка, направо не бе за вярване. Как не съм се сетила досега? Защо не ми е хрумнало това несъмнено научно доказателство?
Освен ако след него не ходеше невидимо джудже с метла и лопата — или свръхестествена прахосмукачка, — изгледите не бяха много добри.
Навън вятърът отново се беше усилил и брулеше къщата, при което прозорците дрънчаха в древните си рамки. Вътре бе станало студено почти колкото краката на пингвин и аз неволно потреперих.
Щях да се сгуша в леглото с тетрадка и молив в ръка. Докато станеше време да изляза на покрива, щях да се посветя на убийството.
Отворих на нова страница, написах „Кой уби Филис Уивърн?“ и подчертах заглавието.
Заподозрени (подредени по азбучен ред):
Антъни, шофьорът (не знам фамилията му) — Потаен човек с изражение на подлец, който като че ли непрекъснато ме наблюдава. Ф. У. се държеше хладно с него, но пък може би всички кинозвезди се отнасят така с шофьорите си. Той дали негодува срещу това? Когато го видях за пръв път на прага, ми се стори смътно познат. Дали е от Източна Европа? Или ми се струва така заради униформата? Не. Леля Ф. каза, че Ф. У. е изпитвала необясним страх от източноевропейци и настоявала да работи винаги с един и същ британски снимачен екип. Дали тогава Антъни не е участвал в някой от филмите й? Или пък съм го зърнала на някоя снимка в списанията? Проучи въпроса — може дори да го питаш направо.
Дънкан, Дезмънд — няма очевиден мотив, освен този, че Ф. У. го засенчваше. Дълги години е играл с нея в театъра и киното. Съперничество? Завист? Нещо по-дълбоко? Трябва да направя допълнителни проучвания.
Кийтс, Бън — Ф. У. се държи с нея като с кучешки отпадъци на подметката на балетна пантофка. Би трябвало Бън да я ненавижда, но като че ли не е така. Има ли хора, които обичат да бъдат тормозени? Или под повърхността тя е готова да избухне? Трябва да разпитам Догър по този въпрос.
Крофърд, Гил — Ф. У. го унижи пред цялото село, като му удари шамар. Макар сега да е кротък като агънце, не бива да забравям, че като командос Гил е бил обучен да убива безшумно — като например да удушава със струна от пиано!
Лампман, Вал (Валдемар) — син на Ф. У. (Не ми се вярва, но така твърди леля Ф.) Ф. У. заплаши да каже на Д. Д. за „интересното приключение“ на Вал „в Бъкингамшир“. Очевидно напрежение между двамата (например благотворителното представление на „Ромео и Жулиета“). Той ли ще наследи майка си? Тя дали е богата? Как мога да разбера това? А какво да кажа за раздраните му ръце? Раните не изглеждаха съвсем пресни. Още нещо, за което трябва да попитам Догър утре сутрин.
Латшоу, Бен — изглежда като човек, който създава неприятности. Но какво ще спечели, като прекрати снимките? Току-що го бяха повишили заради контузията на Патрик Макналти. Възможно ли беше някой от „Илиум Филмс“ да го е наел, за да се отърве от Ф. У. далеч от студиото? (Това са само теории.)
Трод, Мариън — Загадката с роговите очила. Разнася се безмълвно като вонята от запушена шахта. Много прилича на актрисата Норма Дюранс. Но онези снимки бяха стари. Трябваше да разпитам леля Фелисити за нея. Забележка: направи го.
Почесвах се с молив по главата и си преглеждах бележките. Набиваше се на очи, че са крайно незадоволителни.