След като приключи, мъжът се прокашля. Бях изгубил представа колко време е минало, откакто съм влязъл в стаята.
— През зимата на 1932 година Шефа е бил пратен в затвора по обвинение в съучастничество в заговор за покушението срещу ключова фигура. Останал е зад решетките до юни 1936 година. Официалният архив на затвора и медицинският регистър са се запазили и досега и се е случвало и той да говори по въпроса. Тези откъслечни сведения ни казват следното: през целия си престой в затвора Шефа е страдал от тежко безсъние. Или може би от нещо повече от безсъние. От безсъние, достигнало изключително опасно равнище. Той не мигвал по три-четири дни, понякога по цяла седмица. По онова време полицията е изтръгвала признания от политическите затворници, като ги е лишавала от сън. Шефа сигурно е бил подлаган на наказателни разпити, тъй като е бил замесен в съпротивата срещу императора и управлението му и срещу фракцията на власт. Ако затворникът се е опитвал да поспи, са го заливали с вода, биели са го с бамбукови пръчки или са насочвали към него силна светлина, при което са разбивали напълно навиците му за сън. Ако в продължение на няколко месеца са подлагани на такива изтезания, повечето хора се прекършват. Частта на мозъка, отговаряща за съня, се разрушава. Те умират, полудяват или страдат от крайно безсъние. С Шефа е станало третото. Чак през пролетта на 1936 година той се възстановява напълно след безсънието. Тоест някъде по времето, когато се е появила кървавата киста. Какъв извод правите от всичко това?
— По някаква причина крайната липса на сън е нарушила притока на кръв в мозъка му и е предизвикала кистата, нали?
— Тази хипотеза изглежда най-правдоподобна и разумна. Щом един непрофесионалист е в състояние да стигне до такъв извод, можете да бъдете сигурен, че той е хрумнал и на лекарите от американската армия. Но това обяснение не е достатъчно. Тук липсва нещо. Все си мисля, че кървавата киста като явление е вторична проява на някаква по-важна причина. Помислете само, сред многото други хора например, за които се знае, че са имали такива кървави кисти, не са се наблюдавали същите симптоми. Това не обяснява в задоволителна степен и защо Шефа е продължил да живее.
В думите на мъжа безспорно имаше логика.
— Още един любопитен факт за кървавата киста. От пролетта на 1936 година Шефа направо се преражда наново, става нов човек. Дотогава е бил, най-общо казано, посредствен активист на десницата. Трети син е в бедно селско семейство от Хокайдо, на дванайсет години напуска дома си и отива в Корея, ала и там не намира своето място, затова се завръща в родината си и се присъединява към една дясна организация. На пръв поглед е гневен младеж, който вечно размахва самурайския меч. По всяка вероятност почти не знае да чете. Но през лятото на 1936 година, когато е пуснат от затвора, Шефа се е издигнал в буквалния смисъл на думата до върха на десницата. Той притежава обаяние, непоклатима идеология, красноречие, пораждащо страстен отклик, политическа гъвкавост, решителност и най-вече способността да направлява обществото, като използва за движеща сила слабостите на масите. — Мъжът си пое въздух и отново се прокашля. — Като идеолог на десницата Шефа, разбира се, се придържа към теории и светоглед, които са доста нелепи. Това обаче е без особено значение. Истинският въпрос е доколко може да обедини редиците. Вижте как Хитлер се е възползвал от недодяланите представи за lebensraum1 и превъзходството на расата и ги е организирал на национално равнище. Шефа обаче не тръгва по този път. Пътят, който той избира, е по-прикрит и сенчест. Шефа никога не се изявява открито и манипулира обществото иззад кулисите. Точно по тази причина през 1937 година се отправя към континентален Китай. Но въпреки това… всъщност нека спрем дотук. И да се върнем на кистата — та исках да ви кажа, че времето, когато тя се появява, съвпада напълно с периода, когато Шефа претърпява чудотворно преобразяване.
— Според вашето предположение — намесих се аз — няма причинно-следствена връзка между кистата и преобразяването; и двете са направлявани успоредно от някаква тайнствена и изключително важна причина.
— Схватлив сте — отбеляза мъжът. — Точен и логичен.
Той извади от табакерата върху масата втора цигара, чукна я с нокътя си и я захапа. Не я запали.