36
— Той какво? — изрева Бел в телефонната слушалка.
— Какво има? — попита Бронсън, влязъл в кабинета тъкмо когато колегата му оставяше слушалката.
Бел го погледна с изкривено от гняв лице.
— Твоят приятел, праведният и неподкупен главен надзирател на Сан Куентин, е освободил Кромуел.
— Не го вярвам — изломоти с неверие Бронсън.
— Спокойно можеш да повярваш! — сряза го Бел. — Говорих с Марион Морган, личната секретарка на Кромуел. Каза, че влязъл в кабинета си преди пет минути.
— Трябва да греши.
— Точна е до последния цент — обяви от вратата Къртис. Обърна се към Бронсън. — Един от агентите ти, който следеше сестра му, Маргарет, го видял да слиза по стъпалата от Съдебната палата и да влиза в автомобила й.
— Главен надзирател Уебър взима подкуп — измърмори Бронсън. — Никога не бих си го помислил.
— Кромуел вероятно му е предложил кралски откуп — предположи Бел.
— Агентите ми пред затвора докладваха, че Уебър е излязъл с жена си да пазаруват в града.
— Кромуел не за първи път се дегизира като жена — измърмори ядосано Бел. — Несъмнено е сменил облеклото, след като са се отдалечили от Сан Куентин и преди да стигнат до ферибота.
— Какво правим сега? — попита Къртис.
— Телеграфирах на полковник Дензлър, шефа на Департамента за криминални разследвания на Съединените щати. Урежда един федерален съдия да издаде заповед за арестуването на Кромуел, която не може да бъде отменена от градската или щатската съдебна система. Щом я получим, можем да извадим Кромуел от обращение окончателно.
— Това ще отнеме поне четири дни по железница — каза Бронсън. — А ако се опита да избяга от страната? Нямаме законно основание да го спрем.
— Нямахме законно основание и да го спипаме в Сан Диего отвърна Бел. — Ще го хванем пак и ще го държим в ръцете си някъде на скрито, докато пристигне документът.
Бронсън не изглеждаше убеден.
— Преди да можем отново да сложим ръка на Кромуел, приятелчетата му — кмета, шефа на полицията и окръжния шериф — ще го защитят с армия от полицаи и помощник-шерифи, въоръжени до зъби. Моите седем агенти ще отстъпват числено двайсет към едно, ако се опитат да го задържат.
— Толкова ли влияние има Кромуел? — изуми се Къртис.
— Пред степента на корупция в Сан Франциско, Тамъни хол1, политическата машина на Ню Йорк Сити, е като женски манастир — отвърна Бронсън. — Кромуел е направил повече от достатъчно да поддържа градоначалниците оядени и фрашкани с пари.
Бел се усмихна сдържано.
— Ще имаме своя армия. Полковник Дензлър ще призове армейския полк, разположен в Пресидио, ако го помоля.
— Може да ни потрябват по-рано, отколкото мислиш — каза Бронсън. — Ако Кромуел свие парите в брой в банката си и чартира друг влак, ще е оттатък границата на Мексико, свободен като птица, преди да сме успели да вдигнем пръст.
— Той е прав — съгласи се Къртис. — В момента сме безпомощни. Не можем да го пипнем. Докато Дензлър успее да се свърже с командира на Пресидио и нареди да се изкара войската и да влязат в града, ще е твърде късно. Рушветите на Кромуел ще му улеснят гладкия изход от града.
Бел се отпусна в стола си и зарея поглед в тавана.
— Не е задължително — отрони той.
— Какво се върти пак в лукавия ти ум? — попита Къртис.
— Да речем, че президентът на Съединените щати помоли президента на железопътни линии „Южен Пасифик“ да не наема влак на Кромуел?
Бронсън го погледна.
— Това възможно ли е?
Бел кимна.
— Полковник Дензлър има голямо влияние във Вашингтон. Ван Дорн ме увери, че двамата с президента Рузвелт са много близки. Сражавали са се рамо до рамо през войната на хълма Сан Хуан. Според мен спокойно би могъл да убеди президента.
— А ако Кромуел наеме кораб? — настоя Бронсън.
— Тогава ще се прати военен кораб на САЩ, който да го спре в морето, да свали Кромуел и да го върне в Сан Франциско. Междувременно ще разполагаме с необходимите пълномощия да го арестуваме и изправим пред съда.
— Обмислил си всички варианти — възхити се Бронсън.
— Кромуел е хлъзгав клиент — призна Бел. — Ако има начин да се измъкне от мрежата ни, ще го направи. — Замълча и погледна часовника на стената. — Четири и трийсет и пет. — Имам среща за вечеря в шест.
1
Тамъни хол — Политическа организация в Ню Йорк Сити, основана през 1789 г. и свързвана в началото на XX в. с голяма корупция и злоупотреба с власт. — Б.пр.