След секунди стаята се изпълни с креватните звуци на Татяна и нейния отскоро осакатен Саша, редуващи се с хапливи коментари по адрес на отвратителния й шеф, от който вече й се повръщаше.
Татяна се извърна. Двамата с шефа й се гледаха няколко мига — той, с присвити в тесни цепки очи, клокочещ от гняв след преживяната изневяра; тя с широко отворена уста, докато записът от касетата продължаваше неумолимо да изпълва помещението.
Накрая тя събра сили и изкрещя:
— Какво, по дяволите, е това?
Знаеше прекрасно какво. Катастрофа. Апартаментът й се подслушваше. Някой любопитен наглец си бе позволил да й сложи бръмбари в жилището, за да я следи и — което беше по-зле — записва. Но кой? Откога? Колко ли фатални грешки бе допуснала от невнимание и глупост, колко ли кал по неин адрес се съдържаше на тези касети?
Като при всеки опитен адвокат, мислите й накрая кристализираха в един въпрос, който обобщаваше ситуацията: точно колко съм прецакана?
— Това ли? — отвърна той, като намали звука. — Това е твоето уволнение.
— Какво?! Не можеш да ме уволниш!
Началникът на канцеларията се усмихна.
— Разбира се, че мога. Ето, слушай: уволнена си! Не е ли забавно? Ще ти го кажа пак: уволнена си! — Той натисна стоп-бутона и в настъпилата тишина двамата известно време се гледаха с дива омраза. После шефът й повтори още веднъж, сякаш изпитваше удоволствие да чува думите си: — Уволнена си!
Чашата с шери падна от ръката й върху мраморния под и се разби на хиляди парченца — уместна метафора на това, което току-що се бе случило с целия й живот. Тя скочи от стола си, тропна с крак и каза:
— Не ставай глупак! Без мен няма да изкараш и две минути. Цели три години те нося на гърба си.
— Не отричам.
— Докато ти и твойто приятелче Елцин осигурявахте пазар на спиртоварната промишленост, кой, мислиш, управляваше президентската администрация?
— И това не отричам. Ти работеше като вол.
Тя се опита да се усмихне.
— Виж, миличък, можем да превъзмогнем това.
— Аз вече го превъзмогнах. Тази сутрин ти назначих приемник. Интелигентен млад мъж с неизчерпаема енергия и организаторски талант. Още утре с радост ще ти седне на бюрото.
— Мръсник!
— Курва!
Татяна грабна палтото си и хукна към вратата. Отвори я със замах и трима мъже със сини униформи я сграбчиха, извърнаха я с гръб и закопчаха ръцете й отзад. Тя се опита да крещи и да буйства, но от това нямаше никаква полза, така че скоро се укроти.
Шефът й проследи сцената с хищно задоволство, после подхвърли на бившата си любовница:
— Ах, за малко да забравя! Казах ли ти за другата касета?
Друга касета? Краката й се подкосиха; Татяна усети, че й призлява.
— Нея я предадох направо на новия министър на правосъдието. Записана си как заговорничиш с доказани престъпници. — Той се засмя подигравателно и добави: — И знаеш ли какво още забравих да ти кажа? Че твоето мекере Фьодоров също е уволнен и днес следобед бе арестуван.
— Гадно, мръсно копеленце!
— Ще се радвам да ми пратиш картичка от затвора. Не забравяй да ми се обадиш, като пристигнеш, да те знам къде си.
Бяха се събрали толкова много по протежение на две преки, че кварталът бе заприличал на конгрес на наемни убийци. Сред тях имаше елитни професионалисти с опит в организиране на сензационни покушения — истински звезди, които се движеха с наперена стъпка сред останалите. Имаше и треторазредни гангстери, които се надяваха на сгоден случай за първия си удар. Както и напористи млади любители, амбицирани да се запишат в историята. Организация нямаше — действаше се на принципа всеки за себе си. Или всяка — ако се брояха няколкото привърженички на женското равноправие, които се мотаеха за цвят наоколо.
Кандидатите за слава и пари чакаха в паркирани коли, джипове и пикапи, пиеха кафета и пушеха цигари, като не сваляха очи от бърлогата на Ники. Да проникнат вътре беше не само невъзможно, но и безразсъдно. Във всеки случай някакъв безстрашен идиот се бе опитал, преди градушката от куршуми да бе изхвърлила безжизненото му тяло обратно на улицата. Двайсетина от бодигардовете на Ники се бяха барикадирали вътре, въоръжени до зъби, и ревниво охраняваха територията си. Бракониери не се допускаха. По покривите бяха разположени снайперисти, които геройски се бореха с лютия студ. Отсрещната жилищна сграда — жалък, полуразрушен бордей — внезапно бе увеличила населението си. През последните дни обитателите на всички апартаменти, които гледаха към имота на Ники, бяха стреснати в един или друг момент от енергично думкане по вратите си; когато отвориха, яки мъжаги с нетърпящи възражение лица започнаха да им навират пачки банкноти в ръцете като компенсация за временното — според тях — неудобство да им станат квартиранти. Разбира се, интересът към апартаментите по отсрещната страна на коридора беше нулев.