Елмор Ленард
Преследваният
Той е от онези, на които е било нужно доста време докато творческият им талант стартира, но затова пък веднага е стартирал направо към върха. „Най-горещият автор на трилъри в САЩ“ — така го окачествява сп. „Тайм“. „По-добър от него за в бъдеще не може да има“, твърди друго едно авторитетно списание за книги „Пъблишърс уйкли“. И всичко това е вярно, защото творбите му не слизат от първите места в класациите за бестселъри.
Роден е през 1925 г. в Ню Орлиънс, но по-късно се установява да живее в Детройт. По време на Втората световна война служи във флотата на САЩ, после завършва литература и работи като журналист в рекламни агенции, както и като рецензент на книги. От 1967 г. насам перото му не престава да фокусира като под лупа картината на американския подземен свят. Майстор на интригата, която е винаги много заплетена и с неочакван край, той е и майстор на езика — своеобразен и много богат. Философската подплатеност на творбите му и психологическата нюансираност на героите му поставиха Ленард на първо място в редицата на всепризнати майстори в криминалния жанр като Реймънд Чандлър, Дашиъл Хамет, Робърт Паркър и пр.
Концентрирал вниманието си главно в трилъра и уестърна, много от произведенията му са филмирани. През април 1992, за цялостния му принос в развитието на трилъра, той бе удостоен с най-голямата американска награда за този литературен жанр — „Гранд мастер ауърд“.
„Има и други начини да се прибереш, преди да е приключила мисията ти. Можеш да бъдеш върнат в ковчег, а може и да успееш да направиш някоя магия и да получиш три Пурпурни Сърца1. Ако сметнеш, че си заслужава.“
ГЛАВА ПЪРВА
Това бе съобщението, което се появи на следващия ден на първа страница в неделното издание на „Детройт Фрий Прес“
Тел Авив, 20 март (АП)2. В събота призори пожар опустоши осеметажен курортен хотел. Загинали са четирима туристи, а други 46 са били ранени; гостите са скачали от прозорците на горните етажи, за да избягат от пламъците. Сред американците няма жертви, но се съобщава за двама ранени, измежду които жена от Охайо, която скочила от четвъртия етаж.
Огънят е опустошил всичките 200 стаи на хотел „Парк“ в Натания, средиземноморски курортен град на около 20 мили северно от Тел Авив.
Представител на американското посолство заяви, че около 20 американци са се спасили от пожара, включително и групата от 17 туристи, пристигнали в Израел преди седмица от Кълъмбъс, щата Охайо.
Според съобщение на националното радио, малко преди това, управата на хотела обмисляла затварянето му, защото била заплашвана и изнудвана от гангстери, които не успели да я принудят да си плаща, за да покровителстват хотела.
След седемчасова борба пожарникарите угасиха пламъците.
На информационната страница на „Детройт Фрий Прес“ на голяма снимка на шест колони се виждаха няколко възрастни туристи, оцелели от пожара, които се бяха скупчили на улицата и бяха увили около прегърбените си рамене одеяла. Извън групичката, малко на заден план (изглежда, човекът се е отдалечавл когато е била правена снимката) се виждаше мургав брадат мъж, гол до кръста, със светли панталони и бос. Той беше сниман точно в момента, когато бе погледнал през рамо с учудена физиономия и зяпнала уста.
Коментарът към снимката повтаряше повечето от фактите на първа страница, но цитираше и г-н Нейтан Файн, екскурзовода на групата от Кълъмбъс, който твърдеше: „Чудо е, че сме живи. Някакъв човек тичаше нагоре-надолу по коридорите, блъскаше по вратите и изкарваше хората, викайки им да си сложат мокри кърпи на главата и да го последват, да пълзят по коридора към външните стълби отзад. Трябва да е спасил живота поне на двайсет души. Казвам ви, късмет е, че ги имаше тези външни стълби, иначе никой нямаше да бъде тук сега.“
Не беше известно кой е бил човекът, тичал по коридорите и блъскал по вратите, за да изкара хората. Пред хотела в онази дъждовна съботна утрин, изглежда, никой не го е познавал и затова никой не знаеше къде се бе дянал.
ГЛАВА ВТОРА
За първи път Розен забеляза туристката в петък, в деня преди пожара. Видя я и си каза: „Ето го Ню Йорк.“
Добре изглеждаше — стегната четиридесетгодишна жена, която се владееше: стилна по скромен начин, прилежно сресана черна коса и слънчеви очила; бежова лятна рокля 42-а или 44-а мярка; скъпа плетена чантичка, преметната през рамото й; нищо натруфено, без фотоапарат, без значка на ревера на роклята, на която да пише „Целуни ме, аз съм еврейка“. Докато я гледаше да се насочва към кафенето, на Розен му харесаха стройните й крака, стегнатия задник и чувствените гърди.
2
Асошиейтед Прес — една от най-крупните информационни агенции в САЩ, основана през 1848 г.