— Май не си бил добре подготвен — отсече Валенцуела.
— Нямах време. Трябваше да намеря кола. Трябваше да си купя пистолет. Трябваше да го открия и да го убия само за някакви си двайсет и четири часа.
— Не, не трябваше — рече Валенцуела. — Трябваше само да го откриеш. Точно това казвам — не си се подготвил. Искаше набързо да свършиш работата и да обереш точките. Сега той изчезна и трябва отново да го намерим. Според мен може да се пред-полага, че не е напуснал страната. Иначе Мел Банди нямаше да е тук, за да се среща с него. Това е единственото нещо, което знаем. Но ако изпуснем адвоката, ако ти не се залепиш по-скоро за онзи мерцедес, можем направо да си ходим и да чакаме друг пожар.
— Вече сме се залепили — каза Рашад, — само три-четири коли ни делят.
Рашад се радваше, че отново води в играта.
Валенцуела се наведе напред, за да се облегне с ръце на предната седалка и да разгледа колите пред тях. След малко рече:
— Трябва да намериш друга кола. Няма що, голям си умник, да караш бяла кола с червена боя по цялата предница. Трябва да открием и връзка за оръжие, някое място, където ще имаме избор, а не разни ръждясали боклуци, събрани от полето.
— Тази работа вече съм я свършил — каза Рашад.
— Ако знаехме, можехме да си донесем нашето — пак подхвана своята песен Теди Кас.
Той видя през прозореца да приближават към група войници, които чакаха на стоп и се въодушеви:
— Ей, по дяволите, можем да вземем тяхното оръжие. Видяхте ли това? — Обърна се, за да погледне назад. — Какво носят, М-16 ли?
— М-16 и автомати узи — рече Рашад, — хубаво оръжие. Има трийсет патрона в пълнителя. Сгъни му приклада и ще се побере в куфарчето ти. Но са ми казвали, че ако ги отмъкнеш от някой войник, веднага ще блокират всички пътища в цялата страна и ще те хванат за половин час.
— Харесва ми — каза Теди Кас, — харесва ми как звучи „У-у-зи“.
— Пет стотачки на черно — рече Рашад. — Искаш ли да се изръсиш толкова? Има и хубави автоматични браунинги и берети парабелум за по две стотачки. Много ги използват.
— А експлозиви? — попита Валенцуела.
— Не съм питал колко струват — отвърна Рашад, — реших, че това е по твоята част.
Той намали, когато видя, че мерцедесът на две коли пред тях, завива надясно по напречната магистрала. Рашад се ухили — „Улесняват ни. Отиват в Тел Авив.“
Всичките хотели с пет звезди в Тел Авив са на Средиземно море по протежението на плажната ивица, дълга една миля: „Дан“, „Континентал“, „Плаза“, „Хилтън“ и „Пал“.
Мел Банди зърна „Хилтън“, когато влязоха от юг по Хайаркон27 и завиха край „Пал“. Хотел „Хилтън“ изглеждаше по-нов и по-модерен. „Пал“ имаше по-компактен вид, най-новото му крило беше издадено напред и построено върху колони, а паркингът и главният вход се намираха под тях. Тали каза:
— О, да, „Пал“ е прекрасен хотел.
Мел Банди не беше сигурен в това.
Той слезе от мерцедеса и се вмъкна във фоайето, оправяйки панталоните си, които пак бяха залепнали за задника му, изчака, докато Тали нещо говореше с хората на рецепцията на иврит и като че ли спореше с тях — хубаво, не се оставяше да й пробутват боклук. После се появи управителят, г-н Шапира, който изглеждаше очарован да се запознае с г-н Банди от Детройт. Мел се учуди, но се почувства по-добре.
Отправяйки се към асансьора, той попита:
— Апартамент ли взе?
Тали погледна двата ключа, които държеше:
— Не знам, мисля, че са две съседни стаи.
— Казах им, че искам апартамент.
— Сега ще попитам г-н Шапира.
— Остави — рече Мел, — качи куфарите горе и се обади на човека от посолството. Ще погледна стаите. Ако не ми харесат, тогава ще ги сменим.
Тали каза да, разбира се. Не знаеше дали този господин Банди й харесваше. Изобщо не беше като господин Розен.
Бялото БМВ с включен двигател чакаше на Хайаркон пред „Пал“.
— Накъде е „Хилтън“ оттук?
Валенцуела пак се беше навел напред, загледан през предното стъкло.
Рашад го посочи — онзи там. Само паркът „Индепендънс“ е помежду двата хотела. Можеш да из-припкаш дотук за две минути.
— По-добре изглежда от този тук — рече Теди Кас.
Но Валенцуела беше човекът, който щеше да реши. Той отряза:
— Не обичам да тичам. Искам да бъде съвсем наблизо, на същото място.
— Откъде можех да знам, къде ще отседне? — каза Рашад. — Нали разбираш, той не ми се обади, за да ми съобщи.
Валенцуела не си направи труда да му отговори. Обърна се към Теди Кас:
— Влез вътре и им кажи, че имаме резервация. За две стаи. Чакай малко, кажи им, че си приятел на г-н Банди и открий в коя стая е той.