Да работиш като охрана в посолството се смяташе за добра служба.
Осемчасови смени в посолството и в резиденцията на посланика, разпределени между седем пехотинци, под командата на главния сержант Т. С. Кокс от Амарило, щата Тексас, на служба в армията от 22 години. Два пъти седмично военно обучение. Сто часа езиково училище — иврит (Дейвис знаеше около пет думи). Понякога трябваше да занесе някои документи в консулството в Ерусалим. Друг път да чака някого на летището Бен Гурион. Препоръчваше се спортуване за сила и красота и три мили бягане всяка сутрин около сградата на пехотата, която се намираше в Херцлия Питуах. (Сержант Уилард Мимс от Индианополис, щата Индиана, бивш пехотинец от елитните морски части, тичаше по десет мили всяка сутрин до Афека и обратно, с бронирана жилетка и кубинки. Дейвис казваше, „докато Уилард е тук, никой не може да се ебава с нас“.) Жилищата бяха хубави. Всеки разполагаше със самостоятелна стая в един блок в града, на една пряка от морето. Стаите бяха уютни и напълно уединени. (Сержант Грейди Мейсън от Форт Смит, щата Арканзас, имаше арабски килими, медна водопроводна тръба, която обаче не използваше, и дори картина на джамията в Омар, нарисувана върху черно кадифе от Дей-Гло.) Запасите, с които хладилниците бяха претъпкани, се състояха от бира „Макаби“29 и няколко кашона водка. За закуска — пържени яйца, картофи, бекон и палачинки. Униформата се сменяше на всеки два дена. На всеки единайсет дни — три дена почивка. Хубава служба.
Така казваха всички пехотинци в блока. Дейвис ги беше разпитвал всичките, по различно време, имало ли е случаи, когато едва са издържали. Всеки, след като се бе позамислил, бе отговарял, не, службата никога не е била лоша. Дейвис ги беше питал, ами когато бяхте десантчици? Не, и тогава беше хубаво: обикаляш разни столици, правиш си кефа с жени. А Виетнам? Всички бяха минали през Виетнам и всичките доста се позамисляха преди да отговорят: във Виетнам беше лошо, но не службата беше лоша, това просто беше част от службата. Част от какво? Част от служенето в морската пехота.
Когато поде същата тема пред главния сержант Кокс, той го бе изгледал с ирония. Как е възможно Дейвис да е в пехотата от шестнайсет години и да задава подобни въпроси. Самият Дейвис се питаше същото. От шестнайсет години той непрестанно търсеше добра служба. (Беше в Парис айлънд, в Люджин, в продоволствения център на Филипините, обиколи Средиземно море като десантчик, беше в Гитму, Барстоу, Калифорния, беше във военноморската бригада на 3-та морска пехота в Мактуреус на о. Окинава и в 3-та морска пехота във Виетнам!) Сега беше в края на четвъртото си назначение и още не беше намерил добрата служба.30
Сержант Мимс, на когото работата му днес беше да обикаля насам-натам, спря при първи пост.
— „Главният“ иска да те види, преди да изчезнеш. Дейвис кимна.
— Той къде е?
— В кафенето.
Щеше да се види с „Главния“ — главен сержант Т. С. Кокс, да изпие чаша кафе с него и отново да му каже: „Да, мислил съм за преместване, но…“ и после щеше да добави:
— Да ти кажа ли истината? Не ми се остава, но и не ми се напуска пехотата. Разбираш ли докъде съм я докарал? Ако разбираш, обясни ми.
И преди да си заминеше завинаги, щеше да се погрижи някой да заеме мястото му — някой, който щеше да е съгласен да получава всеки шест месеца чрез АПП31 пакет със 100 000 долара в американски банкноти. Можеше да ги видиш, да се убедиш, че са пари, а не наркотик или фалшиви хартийки. Нямаше нищо незаконно в това да получаващ пари по пощата. Само че не трябваше много да любопитстваш, да се опитваш да разбереш например, за какво се използваха? Момичето и без това нямаше да каже. Хубаво момиче, с хубавичък задник. Трябваше да я опознае по-добре.
В парка „Индепендънс“, в каменна беседка, обвита с бръшлян, снимаха момиче в бяла сватбена рокля.
— Още една — рече Мел Банди.
Той стоеше до прозореца на хотелската стая, която се намираше на осмия етаж и гледаше надолу към парка.
— Какъв е този поток от булки?
— Много е популярно тук — каза Тали — сватбени снимки с цветя и дървета.
— А собствениците на кучета? Конференция ли имат, че всички кучета и стопаните им са насядали ей там в кръг на тревата?
Мел се обърна да погледне Тали, която стоеше между двете легла с телефонната слушалка в ръка.
— На управителя ли се обаждаш?
— Мисля, че портиерът е човекът за тази работа.
29
„Макаби“ — названието е свързано с древно въстание на евреите срещу римляните. Така се нарича и световно спортно еврейско движение.
30
Парис айлънд — място в Южна Каролина, където се обучават морски пехотинци; Люджин — база на 2-ра морска пехота в Северна Каролина; Гитму, щаб на морската пехота край гр. Барстоу, Калифорния, за изучаване придвижването, настаняването и снабдяването на войските; в Мактуреус, о. Окинава 3-та морска пехота има щаб.