Е, добре, как можеш да се разбереш е такъв пън? Розен пушеше и се опитваше да мисли спокойно, без страх. Как можеш да спреш подобно гюле?
Не, не можеш; трябва да стоиш настрана. Нямаш избор. Вземаш парите и паспорта и бягаш.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Не беше сбъркал, като бе зарязал заспалия, на бара чернокож мюсюлманин. Правеше се на голям мъж и щом искаше да пие толкова, негова си работа.
Да се събудиш с махмурлук и някаква израелка, която хърка до теб, не беше чак толкова лошо. Махмурлукът се лекуваше със студена бира и агнешко с лютиви чушки, пъхнати в пита. Момичето щеше все още да спи, когато той ще е излязъл. Понякога обаче му се искаше, като се събуди да можеше да си спомни всичко отначало докрай. А подробностите се появяваха постепенно, понякога и неочаквано след много време.
Беше отишъл с Реймънд Гарсия в бар „Сингинг Бамбу“, за да се запознае с приятелката му Ривка, която работеше на рецепцията в австралийското посолство. Ривка беше в лошо настроение. Уредила среща на приятелката си Садрин с някакъв американец, а тъпото копеле й бе вързало тенекия и като че ли Дейвис и Реймънд бяха виновни, че онзи беше американец. Горката Садрин, седяла си в къщи сама, облечена за излизане и свирела на пиано. Дейвис попита защо Садрин не вземеше да си легне; беше единайсет часа. Ривка напуцено заопява на иврит и Дейвис рече, добре, обади й се.
Той отиде да вземе момичето с колата на Реймънд — Z-28, която щеше да е негова през следващите две седмици, щеше да бучи с нея из улиците и да я усеща под себе си: Z-28 Камаро 72 беше лимоненозелена на цвят с бяла лента, която я пресичаше от предния капак до багажника и стигаше чак до ауспуха. С нея сега, по горещия път до Ерусалим, щеше да профучава край другите коли, тъй като двигателят й V-8 302 Пирели45 се използваше в Щатите при състезателните коли.
Следващата случка беше доста особена.
Израелката Садрин, облечена с жълта рокля и накичена с перли, тихо свиреше Шопен на пиано. Това си го спомняше. Спомняше си още, че пи бренди с газарина вода и лимон. Докато си говореха, тя пи повече от всички израелки, които Дейвис някога бе виждал да пият, и започна да се смее на това, коего той й разправяше. Изпиха брендито и наченаха бутилка бяло вино, която бързо преполовиха, а момичето все се смееше и го убеждаваше, колко е забавен. Той се чувстваше добре, чувстваше, че я привлича. Тя му рече: „Приятно ми е да те гледам“. Беше го възбудила с жълтата си рокля и перлите — това беше едно от странните неща — и със сочните си дебели устни, за които й бе казал, че приличат на кошница с плодове. Не знаеше, откъде му дойде наум, но на нея й хареса и пак се смя, а когато започнаха да се целуват, струваше му се, че тя иска да го изсмуче целия. Хубаво беше, но изтощително, изцеди силите му в леглото и докато устните й бяха впити в неговите, Дейвис си мислеше, че тя никога няма да свърши, мислеше си, какво по дяволите правя тук. Тогава си я представи как седеше сама в жълтата си рокля, с перлите. Спомни си колко се беше зарадвала да го види, да види някого, който и да е той, и я остави да продължи, като най-после освободи устата си и и каза, че е красива — не беше лоша — че харесва устните й, очите й, тялото й — доста по-едро и по-тежко сега, когато беше без рокля. Говореше й хубави неща, докато тя продължаваше. След това момичето отиде в банята и повърна в легена. Започна да пъшка, каза му, че не се чувства добре, че й се иска да умре, че няма аспирин. После едрото момиче заспа, като викаше майка си на иврит.
Върнал се в блока на пехотинците — наоколо не се виждаше никой — Дейвис набързо се оправи: сложи си риза и дънки и нахлупи едно обикновено бяло кепе. Обичаше, когато беше махмурлия, да го носи ниско над очите… Бавно изяде два сандвича с яйца и лук, изпи две ледено студени бири „Макаби“, Чувстваше се като прероден. Нахвърля още малко дрехи в една чанта и събра купчината списания „Луисвил куриер журнал“, които му бе изпратила леля му. Какво още? Трябваше да отскочи до апартамента на Норман в Рамат Авив46, за да вземе пушката. И друго? Трябваше да се види с Тали и да си вземе чантата с мръсните дрехи. Имаше и още нещо. По дяволите, преди това трябваше да се срещне с приятеля й Мати Харари. В единайсет часа.
45
V-8 302 Пирели — 302 е номерът на модела, V-8 означава, че двигателят е V-образен и е с 8 цилиндъра.