След малко тя закри слушалката с ръка и се обърна към Мел:
— Не могат да сложат млечните продукти и месото на един поднос.
— Какви млечни продукти?
— Омлетът.
— Кажи им, за Бога, че яйцата се снасят от кокошки.
— Те имат предвид сиренето — отвърна Тали.
— Боже мой — обърна се Мел към Дейвис. — Това за вярване ли е, кажи? Нека тогава ги сложат на два подноса — нареди той на Тали — изобщо не ми пука колко подноса ще използват.
Докато чакаха, ставаше все по-интересно. Дейвис си поприказва с Тали, като я разпитваше как е прекарала в армията и разбра къде живее. Но не можеше да се отпусне и да бъде забавен, докато Мел беше в стаята.
Най-сетне, към четири часа, телефонът иззвъня и Тали вдигна. От начина, по който тя го погледна, преди да погледне към г-н Банди и да му подаде, кимвайки, слушалката, Дейвис разбра, че беше Розен.
От мястото, където Дейвис седеше, не можеше да чува добре. Мел беше застанал с ръка в джоба и гледаше към стената, докато казваше: „Да… разбира се… чакахме те, готови сме за тръгване“ с много по-различен тон, услужлив и малко подмазвачески. Той подаде телефона на Тали и й рече: „Ти вземи адреса, трябва да бъде ясен“. После продължи в слушалката: „Рози, не се притеснявай. Все едно, че е вече приключено.“
Тали поприказва с Розен. Когато затвори, изглеждаше тъжна.
— Адресът му е „Рехов билу“ 30 в Херцлия49.
— Зная приблизително къде е — каза Дейвис.
— Запиши му го — рече Мел. — Какво е това, къща ли е?
— Апартамент. Номер 23 на петия етаж, На негов приятел е — уточни Тали, — трябва да вземеш асансьора.
Мати пое пакета и излезе, без да се обърне, когато Тали му избърбори нещо на иврит.
След няколко минути беше ред на Дейвис с куфарчето с парите в чантата си и с хилядата долара в джоба. На вратата Тали каза:
— Ако имаш път насам, моля те, намини да ми кажеш как е г-н Розен.
Дейвид тръгна, като се чудеше дали Тали спи с Розен. Гореше от нетърпение да види този г-н Розен.
Мати не беше направил и три крачки извън асансьора, когато Теди Кас го удари в гърдите и го вкара обратно. Валенцуела влезе след тях. Вратите се за-твориха и асансьорът пое нагоре. Теди Кас беше притиснал Мати до стената, а с другата си ръка беше стиснал за гърлото мършавото момче и го гледаше в широко отворените очи, докато Валенцуела разкъсваше пакета.
— Нищо няма — рече Валенцуела. Асансьорът спря и той натисна копчето за първия етаж. — Ще вземем момчето с нас.
Рашад стърчеше до стоянката за таксита от лявата страна на хотела, където циментови стъпала се спускаха към страничната улица, водеща за плажа. Изчака ги да дойдат с момчето помежду им, което или не се чувстваше добре или беше изплашено.
— Ето я примамката — каза Теди Кас.
— Има една кола, с емблемата на пехотата върху стъклото, която е спряла по-надолу. Много обичат да ти казват какво възнамеряват да правят, нали? — подхвърли Рашад. До него, опряна на стената до стъпалата, лежеше малка чанта. „Би трябвало да се появи всеки момент. Улицата е еднопосочна, така че ще трябва да мине пред хотела, преди да завие нанякъде.“ Рашад вдигна чантата си. „До скоро виждане, господа“
Той пое надолу по улицата и им помаха, без да се обръща.
Валенцуела и Теди Кас отведоха Мати до бялото БМВ, което беше паркирано в сянката на хотела.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Щеше да поеме на запад по Нордау до Ибн Гвирол, а после по Хайфа Роуд50. След кратко спиране в Херцлия, можеше да продължи на север, да отиде до Голан51 или до Метула52, за да види дали има някакво движение по границата — терористи, които да се промъкват нелегално. Можеше да поговори с граничните патрули. И пак щеше да стигне до Синай — за един ден.
Дейвид включи камарото на скорост и стигна почти до пресечката. Ненормалният черен мюсюлманин изскочи на улицата точно пред него, като се ухили и вдигна ръка. Дейвис го позна, не беше възможно да не го познае, и спря. В следващия момент онзи вече беше отворил вратата и се качваше.
— Накъде сме?
Дейвис сложи лоста на нулева скорост. Нахълтва-нето не му хареса, но не му остана време да реагира.
— Отивам на север.
— Чудесно — каза Рашад, — готов съм да опозная страната.
Дейвис не помръдваше и Рашад се намести.
— Не бих искал да ти обърквам плановете, мой човек. Ако не съм желан, само ми кажи. Но ще ти бъда благодарен, ако ме закараш извън Тел Авив. Това място започна да ме потиска?