— Кой е онзи в колата?
— Някакъв, който си мисли, че е мой приятел — Дейвид пъхна обратно портфейла в джоба си.
Розен се втренчи за момент в него. Не го разбра, но сега нямаше никакво намерение да обсъжда това. Попита:
— Знаеш ли какво ми носиш?
— Да, разбира се. Пари.
Дейвис извади куфарчето от чантата си и се пресегна, за да го постави върху другото куфарче. Гледаше как Розен го отваря.
— Извинете, че ви питам, но името ви е Ал Розен, нали така?
— Точно така.
— Случайно да сте играли на трета позиция53?
С ръце върху куфарчето, Розен го погледна.
— Възрастта съвпада — продължи Дейвис — онзи игра за „Дъ Индианс“54 и бе обявен за най-големият играч на 53-та година, ако не се лъжа. Удари четирийсет и три топки извън игрището, водеше лигата с триста трийсет и шест точки.
— Искаш ли да ти кажа нещо? Ти си първият човек тук, който ме пита за това — отвърна Розен. — Според теб на колко години съм бил тогава?
— Не знам. Някъде около двайсетте.
— Той имаше триста трийсет и шест точки — каза Розен, — но Мики Върнън поведе лигата през онази година. Победи го с 0,001 процента. Направи триста трийсет и седем точки.
— Така ли? — Дейвис беше заинтригуван и вече не се притесняваше. — Не си спомням какво стана с него след това. Бях само на единайсет години.
— С Розен ли? Оттегли се на трийсет и една години. Гринбърг, кучият му син, не му даде повече от 27 500, за да приеме да се върне и Розен рече, майната му. Той вече се беше насочил към бизнеса с комисионни.
— Гринбърг от „Дъ Тайгърс“?
— Да, но тогава той беше мениджърът на „Дъ Индианс“.
— Това вече не си го спомням — каза Дейвис.
— Ами аз съм десетина години по-стар от теб — поясни Розен, като отваряше куфарчето. — Значи спомняш си за Ал Розен?
Той извади отвътре един лист и докато го четеше изражението му започна да се променя: ту се мръщеше, ту се вторачваше в написаното. Но между двете изражения за Дейвис почти нямаше разлика. Нещо не беше наред. Приближи се, за да погледне в куфарчето. В него нямаше никакви двеста хиляди. Само една пачка от стотачки.
— Знаеше ли за това — Розен пак се беше втренчил в него — изпратил ми е само пет хиляди. Нищо повече.
— Мислите, че съм ги взел аз?
— Попитах, дали ти е казал нещо, дали ти е казал защо го прави?
— Не, вчера той сложи вътре двеста хиляди. С очите си видях.
— Ти преброи ли ги?
— Той каза колко са. Имаше двайсет пачки от по стодоларови банкноти.
— От колко време работиш с Тали и получаваш пакетите?
— Този ми е третият — рече Дейвис, — понякога получавах и писма.
Розен размаха листа хартия.
— Адвокатът ми пише: „Не съм сигурен, че можем да се доверим на пехотинеца.“
Дейвис беше свикнал да стои пред началниците си мирно или свободно. Не се впусна в никакви обяснения. Нямаше нужда, защото с г-н Розен той се чувстваше много по-добре, отколкото с г-н Банди. Той уважаваше г-н Розен.
— Адвокатът ми пише, че поради обстоятелствата не можем да имаме доверие на никого. „Никого“ е подчертано. Моят адвокат, който е тук вече от два дена, пише: „Нека това да бъде един опит. Ако получиш петте хиляди, ще знаем, че имаме сигурна връзка.“ — Боже мой! — „… и аз ще се чувствам по-сигурен, докато изпълнявам задължението си да ти предам цялата сума“
— Написаното доста се различава от приказките му — каза Дейвис.
— Проклет адвокат — изръмжа Розен. — Задължението му! Това не е негово задължение, той няма нищо общо с парите!
— Защо не го уволните? — попита Дейвис.
— Той пише, че ако получа тези пари и така нататък. Но не пише какво ще стане, ако не ги получа. Забеляза ли? — попита Розен. — Добре, а кога няма да ги получа? Първо, ако ти избягаш с тях. Второ, ако аз, по някаква причина не се появя. Но щом знам, че парите пристигат, каква ще е единствената причина, поради която няма да съм тук? — Розен млъкна очаквателно.
Дейвис поклати в недоумение глава.
— Ще бъда мъртъв, ето я причината — отсече Розен. — Кучият му син, чака да види дали няма да ме пречукат, преди да предаде парите. Аз трябва да си спасявам живота, а той се притеснява, той е обезпокоен, пише, че иска да се чувства сигурен, докато изпълнявал задължението си.
— Да се върна ли да ги взема? — попита Дейвис.
Розен се взря в него и изглеждаше изненадан.
— Искаш да кажеш още сега? Ще го направиш ли?
— Нали пише, че иска да се увери в сигурността на връзката. Ами хайде да му покажем, че я е установил. — Той видя как Розен бръкна в куфарчето и извади няколко стотачки. — Няма нужда. Хилядарката, която г-н Банди ми даде, покрива всичко.