Розен беше вече навън… качваше се в колата си.
Хайде, изчезвай по-бързо!
Розен успя. Вече беше излязъл на улицата и потегляше бавно — това беше хубаво — когато три полицейски коли с виещи сирени наближиха стремително към сградата по улица Билу.
Дейвис използва ризата си, за да изтрие отпечатъците по беретата. После хвърли пистолета, заедно с резервния пълнител и кутията с куршумите, през балкона в гъстите храсти пет етажа по-долу.
Една кола прегради пътя му преди още да беше отворил вратата на камарото. Попита ги, какво става, по дяволите. Те го пребъркаха, погледнаха в чантата му и поискаха да видят личната му карта, докато нови полицейски коли продължаваха да прииждат, а полицаите да се трупат около сградата. Дейвис им отправи разтревожен и уплашен поглед. Те го попитаха дали живее тук. Каза им, че е бил само на гости. Започнали да стрелят и той се зачудил това началото на нова война ли е или съпругът на домакинята се е върнал ненадейно. Но каквото и да е било, той се маха оттук.
Можеше да продължи да им разправя разни врели некипели, стига да искаха да стоят и да го слушат.
ГЛАВА ЕДИНАЙСТА
Адвокатът изглежда прекарвате половината от живота си в банята. Когато Тали се върна с цигарите му — след като беше търсила Мати във фоайето и навън, а не беше открила и колата му, защото не знаеше къде я бе паркирал вчера — г-н Банди все още се намираше в банята, тази в 823-та стая. Използваше банята на 824-та единствено когато й казваше „Момент, трябва да се изпикая“ или пък „Трябва да пусна една вода“. Никога не пропускаше да назове точно нещата.
Тя си мислеше за пехотинеца. Г-н Розен бе казал, да, той е тук, всичко е наред. Но тя знаеше, че не е, поне не всичко беше наред, защото Мати не се беше върнал.
Спомни си за един неин приятел на име Омри, който работеше като офицер, отговарящ за сигурността на полетите на Ел Ал55. Той беше застрелял един терорист и беше арестувал друг по време на опит за отвличане на самолет. Това беше преди повече от три години. Не знаеше какво прави Омри сега, нито пък защо се беше сетила за него. Може би пак и се искаше да го види. Може би пехотинецът й напомняше за него, въпреки че никак не си приличаха.
Мел Банди я смути малко, когато влезе в стаята само по кърпа, увита около кръста му й с едно списание, което захвърли на дивана. Не можеше да разбере как човек с тяло като неговото можеше да се мота насам-натам полугол. Даже хората на плажа щяха да се зазяпват в него; той беше толкова бял. Тя трябваше да се прави, че не забелязва голотата му.
— Цигарите ви са на масата.
— Виждам.
Той пак си приготвяше питие; винаги правеше така след баня, преди да се облече.
— Онези мъже не бяха във фоайето — рече Тали.
— Вероятно още преследват онзи, как му беше името?
Както обикновено Мел Банди се разположи на дивана, като вдигна единия си крак върху възглавниците. Тали можеше да види месата от вътрешната страна на крака му.
— Не би трябвало да му отнеме толкова много време да отиде до Хайфа и да се върне — продължи Тали, — даже ако беше тръгнал пеша.
Мати трябваше да отиде до археологическите разкопки в центъра и когато се увереше, че никой не го гледа, да хвърли пакета в изкопа.
— Обикаля с мерцедеса по Дизенгоф — рече Мел — и сваля гаджета.
— Трябваше веднага да се върне обратно — Тали отиде до прозореца и се загледа в колите по ул. Хайаркон. — Може да не са тръгнали след него.
— А може и да е избягал — каза Мел. — Рози чак такова доверие ли му има, че му дава мерцедеса!
— Г-н Розен си купи нов — отвърна Тали. — Вероятно ще продаде този, който използваме сега, ще ме помоли да пусна обява във вестник „Пост“.
От прозореца всички коли изглеждаха еднакви.
— Мати трябваше вече да се е върнал — повтори Тали.
— Ти спиш ли с Мати?
— Не, не спя с него. Той ми е приятел.