— Не спиш ли с приятелите си?
— Не, познавам го от много отдавна, още когато преподавах в Улпан56 в Ерусалим, в езиковото училище за имигранти. Чували ли сте за Улпан? Това е нещо като събирателен център.
— Надявам се, че не си му преподавала английски.
— Не, преподавах му иврит. Мати е йеменец, но живееше със семейството си в Бейтлахм, някогашния Витлеем. Тогава Мати беше още дете. Хората в онзи край бяха един ден йорданци, а на следващия — израелци. Така ставаше през войната в 67-ма. — Тали сви рамене. — Затова бе създадено едно такова място, наречно Улпан, където ги учехме на иврит. Идваха и хора от Европа, отвсякъде. Работих там след като се преместих от Беершеба57 и докато учех в университета.
— Преподавала ли си иврит на Рози?
— Не — тя поклати облекчено глава с невинна физиономия, докато обмисляше следващите си думи. — След казармата отидох да работя за Ел Ал, като стюардеса. Тогава срещнах г-н Розен. — Усмихна се. — Приказвахме си през цялото време от Ню Йорк до Атина. Няколко дни по-късно се срещнахме тук, в „Пал“, където беше отседнал. Пак си поприказвахме. — Отново се усмихна. — Много се смях на онова, което той ми разказваше. После, да, беше след няколко седмици; видях го в ресторант „Манди“. Дойде при нас и ме попита, дали искам да работя за него.
— Като каква?
— Като негова секретарка.
— Спиш ли с него?
— Не, не спя с него — отвърна тя раздразнено. — Защо непрекъснато ме питате дали спя с този или онзи. Ще спя, с когото си искам.
— Това е добре — рече Мел. — Така и би трябвало да бъде. Искаш ли да си легнем?
— Не, не искам да си легнем.
— Не обичаш ли да се чукаш?
— Обичам да се любя, но не обичам, както го казахте, да се чукам. Какво значи това? Нещата би трябвало да стават естествено.
— Каква е разликата — възрази Мел. — Ако си с някого, който не те възбужда, затвори си очите и си представяй, че е друг. Правила ли си така някога?
Тя не отговори и той продължи:
— Слушай, нямам предвид нещо екзотично. Съгласен съм и на обичайния начин от време на време.
— Тук съм по работа — отряза го Тали, — да върша разни неща, като например да се обаждам по телефона, да пиша писма или пък да ви развеждам из Тел Авив. И Мати, и аз ще се радваме да ви заведем, където пожелаете. — Искаше да бъде честна, без да го обижда. — Личният ми живот обаче не влиза в задълженията ми.
— Е, можем да почакаме — отвърна Мел.
Какво значеше това? Тали не го разбираше. Искаше й се да му каже, че човекът, който бе идвал вчера, е прав. Г-н Банди приличаше на избелели кучешки лайна. Как го беше казал? Цяла купчина. Стига избелелите кучешки лайна да можеха, да се държат егоистично и да не се съобразяват с чувствата на другите.
Искаше и се да се махне от него и от звука на климатичната инсталация и от подносите, пълни с мръсни чинии. Заради г-н Розен остана. Ако се окажеше, че има нужда от нея. Или, за да научи нещо, което г-н Розен би искал да знае. Тя би направила всичко за г-н Розен.
— Е, добре — рече Мел, като стана и прекоси стаята. — Как се казваше пехотинецът?
— Дейвид.
— Дейвид. Когато Дейвид се върне, кажи му да почака.
— Той ще се връща ли?
— Може да съм слязъл долу за малко.
Влезе в 823-та, като свали кърпата от себе си.
БМВ-то изглеждаше така, като че ли бе прекосило с взлом границата с Ливан: цялото надупчено и с изпотрошени задни фарове. Само стъклата не бяха засегнати. Ето защо Валенцуела реши, че е стрелял пехотинецът. Ако Рос се беше опитвал да улучи някого, той щеше да изпотроши стъклата. Но защо пък пехотинецът?
Намираха се някъде в района на Тел Авив, в Рамат Ган58, бе казал Рашад. БМВ-то беше паркирано под една сграда в строеж и бе невидимо откъм улицата. Теди Кас беше отишъл до гарата — на около половин миля на запад — подминали я бяха — за да наеме нова кола. На задната седалка Рашад си приказваше с момчето. Валенцуела беше излязъл от колата и разглеждаше, като някакъв инспектор, незавършената сграда.
Щом Теди се върнеше с новата кола, щяха да прехвърлят в нея от багажника на БМВ-то оръжието и експлозивите. Щяха да я използват временно, докато намереха някоя без документи. Човекът в квартал Атиква, който им бе продал оръжието, бе казал, че може да намери хубава кола. Даже може би американски модел. Сутринта, когато бяха при него, за да си вземат оръжието и експлозивите, той беше разгледал БМВ-то. Прокарал бе ръка по хлътналата ламарина и червената боя по решетката — тогава тя все още не беше надупчена — и бе заключил: „Само че ще ви струва седем хиляди лири на седмица. Хиляда долара.“ „Готово“, отвърнал бе Рашад.
56
Улпан — общежитие с училище в Израел за новопристигнали имигранти-евреи. Обикновено в такива училища половината ден се учи, а през другата половина се работи.
57
Беершеба — град в Израел с много горещ климат, тъй като се намира в пустинята Негев. Според Библията Авраам там отпратил наложницата си Агар и сина си Исмаил, родоначалник на арабите.