Щяха да зарежат БМВ-то тук. Рашад можеше и да се обади на човека, от когото бе наел колата и на когото плащаше по петстотин на седмица, и да му съобщи, откъде да си я прибере. А можеше и да не му се обади.
Рашад, който си говореше с момчето, възкликна:
— Наистина ли? Значи ги наричат Черните пантери?
Мати кимна със сериозно изражение.
— Не са като вашите Черни пантери, но така им казват. Имаше едно място в Ерусалим на ул. „Кинг Джордж“, където се събирахме, отивахме да пийнем по нещо и да си побъбрим. Всички знаеха, че там е сборището на Черните пантери.
— Не се майтапиш, нали? — попита Рашад.
— Не, не се майтапя. Тъмнокожите сефарадими се наричаме така.
— Все същото е навсякъде — рече Рашад.
— И навсякъде правят едно и също с теб — допълни Мати. — Вкарват те в затвора.
— Хайде де — каза Рашад. — Ти бил ли си в затвора?
— Да, през май миналата година правихме демонстрации в Ерусалим.
— Е, само сте се опитвали да накарате хората да ви чуят нали? Да изразите онова, в което вярвате.
— Бяхме пред Кнесета59, за да говорим със Сапир, министъра на финансите. Полицията дойде и започна да ни бие с палки. В затвора се държаха с нас както с животни, не ни даваха никаква свястна храна. И в Хайфа бях, но преди това. Арестуваха ме, защото обрах един богат турист, откраднах му фотоапарата и часовника. Човече, девет месеца прекарах в Хайфа.
— Невероятно! — удиви се Рашад. — Да срещнеш чак тук някой, който също здравата е загазил. Където и да отидеш, все е едно и също. Ами онзи, за когото работиш сега? Той натяква ли ти го?
— Г-н Розен, ли? — Мати присви рамене. — Той не ми създава никакви проблеми.
— Думата ми беше за онзи в хотела — уточни Рашад. — Не работиш ли за нето?
— Онзи ли? Той е една дебела свиня. Само те гази.
— Да… и се чудя защо г-н Розен работи за него.
— Не, обратното е — рече Мати. — Дебелият работи за г-н Розен.
— Ами?! — Рашад поклати недоверчиво глава. — Дебелият плаща нещо на Розен, не е ли така?
— Така е.
— Тогава Розен работи за дебелия. Не можем да го разберем. Виждаш ли този човек отвън? Знаеш ли, той беше приятел на г-н Розен в Щатите. Отдавна не са се виждали. Иска да си поприказва с г-н Розен, но дебелият не му дава. Разбираш ли какво искам да кажа?
— Той иска да убие г-н Розен — каза Мати.
— Не. Кой ти надрънка подобни глупости. Онзи дебелият контролира г-н Розен. Хванал го е здраво за топките, както казваме там, откъдето идвам. А този господин отвън, иска да поприказва с г-н Розен и да му каже, спокойно, човече, никой не ти се сърди. Върни се в къщи. Но онзи дебелият е напълнил главата на г-н Розен с разни тъпотии. Г-н Валенцуела иска само да изясни нещата. Само че, по дяволите, г-н Розен си има и някакъв ненормален, който стреля по нас и искаше да ни убие.
— Пехотинецът беше — каза Мати.
— Да, а ти видя ли някой от нас да отвръща на стрелбата? Не, ние не искаме да убиваме г-н Розен. Искаме да говорим с него. Но не знаем къде е.
Рашад гледаше момчето, а то си хапеше устната цялото пребледняло.
Валенцуела дойде при колата, но продължаваше да гледа към улицата.
— Теди идва. Изкарай Али Баба, за да си поговорим.
— Ние вече си поговорихме — каза Рашад. — Мати ми е приятел.
ГЛАВА ДВАНАЙСТА
Комин, издигнат от празни варели, стигаше чак до последния етаж на хотел „Парк“: шахта за боклуците, докато разчистваха опустошената сграда. Дейвис беше чел за пожара, но после беше забравил. Сега разглеждаше мястото и странно нещо, чувстваше се като лично засегнат. Може би, защото познаваше един, който е бил в хотела през онази нощ. Един приятел.
В шест и петнайсет Дейвис се обади в хотел „Кинг Дейвид“ от едно кафене на площада. Отговориха му, съжаляваме, но в хотела не е отседнал гост на име г-н Розен. Дейвид попита дали може да остави своето име и телефонния си номер, в случай че г-н Розен пристигне.
Седна на една маса на тротоара, поръча си бира „Макаби“ и започна да оглежда хората, които се разхождаха в сумрака; все повече и повече се отпускаше, докато отпиваше от бирата и размишляваше върху фактите. Келнерът дойде и каза, че изглежда него търсят на телефона.
— Ало?
— Не мога да повярвам — обади се Розен. — Исусе Христе, колко куршума изстреля?
— Двайсет и осем — рече Дейвис, — четири пълнителя. Вие добре ли сте?
— Само като си спомня — продължи Розен. — Боже мой, та ти съвсем не се шегуваш. Къде си сега?
— В Натания. Реших да остана тук тази вечер и да продължа на север утре сутринта. Вие какво възнамерявате да правите?