Розен не беше сигурен, че следи напълно думите й. Но кимаше, слушаше я с внимание и се правеше, че споделя ентусиазма й.
Тя вече малко съжаляваше, че е обвързана с групата след като имаше толкова много да се види.
Розен разбираше това много добре. Изпъна се на стола си в очакване.
Искаше и се да види как живеят хората и да научи какво мислят. Може би дори да прекара няколко дни и кибуц, ако е възможно. Да поговори с истинските хора.
— Какво ще кажете за по едно питие? — попита Розен. — Може би чаша вино?
— Израелско вино?
— Разбира се — цигарата му подскочи по посока на собственика или управителя на кафенето. — „Гренаш розе“ от Кармел.11 Изстудено и хубаво, нали?
Управителят дойде при тях. — Какао ще обичате, розе ли?
— „Авдат Кармел“12 — каза Розен и обясни на туристката — израелско вино.
— Да, разбира се. С две чаши ли?
— Две — рече Розен и се усмихна. Ето, беше търпелив и се спогаждаше с хората.
Еди Бродер отново се наведе към него през масата, сплела ръце.
— Говорите ли иврит?
— Ами, малко. Всъщност, ако карате кола, нужна ви е само една дума — „мешуга“.
— „Мешуга“ ли?
— Да. Означава „идиот“. Така подвиквате на другите шофьори — каза той и се усмихна, за да й покаже, че се шегува. — Ако си мислите, че че са смели хора, почакайте, докато се озовете точно срещу тях.
— Е, аз няма да се притеснявам за това — каза Еди почти е въздишка, — ще бъда в големия червен автобус на групата.
— Предполагам, че е удобен — рече Розен, — но е малко бавен, нали? Искам да кажа, доста е чакането, когато си с група.
— На по-възрастните им е необходима цяла вечност, за да се качат в автобуса. Но иначе са мили хорица и аз ги обичам.
— А ако някой се подхлъзне, падне и си счупи крака, получава се допълнително забавяне — продължи Розен. Той се отпусна на твърдия стол, настанявайки се по-удобно. — Мисля, че най-добрият начин да се разгледа Израел е да си в мерцедес с климатична инсталация. Започваш от север, от Галилея. Там горе има един малък град, наречен Сефад, построен е върху скала и в него живее голяма колония от художници. А наблизо, в Саса, има кибуц. Слизаш към Тиберия13, към брега на Галилейско море. Посещаваш Йерихо14 на брега на Мъртво море, най-древния град в света. Хеброн15 пък е градът на патриарсите, там е заровен Авраам. Може би и Рамала16?
— Звучи очарователно — слушаше го тя с цялото си внимание.
— И така, прекарвате една седмица в Ерусалим, след това отивате през Негев17 до Червено море, следвате синайския бряг до един оазис, намиращ се в най-южната точка на Шарм ел Шейх — ето че пак с лекота успя да произнесе името. Замълча за миг, после я погледна и тихо рече:
— Разрешете ми да бъда вашият екскурзовод.
Тя се поколеба, защото беше уверена, че Розен не се шегува.
— Сериозно ли говорите?
— Ъхъ.
— Но сигурно сте зает, имате си работа? — попита Еди, като го гледаше.
— Нищо, което да не мога да, отложа.
Той се надяваше, че тя няма да се изсмее и да каже нещо глупаво, като например, че едва се познават.
Не го каза. Всъщност нищо не каза, а продължи да го гледа.
Розен реши да настъпи:
— Имам една идея. Аз съм в хотел „Фор сийзънс“. Защо не вземем виното и да отидем да седнем при басейна, да се махнем от тази търговска атмосфера?
— Аз пък съм в хотел „Парк“ — отвърна тя след кратка пауза. — Защо вместо това не отидем в моята стая?
— Ами… — рече Розен, изпъвайки се в стола.
— Искам да кажа, че не ставаме по-млади — добави тя.
В стая 507 на хотел „Парк“ в два и двайсет сутринта Розен рече:
— Ще ти доверя нещо. Вече нищо не ме учудва. Знаеш ли защо? Защото никога не се разочаровам, независимо какво се е случило.
— Значи не беше учуден?
Питаше го приглушен глас, идващ от леглото. Розен стоеше до нощното шкафче само по бели наполеонки и търсеше цигара на светлината на лампата.
— Не, изобщо не бях учуден.
— А аз бях — рече Еди, — като се слушах какво приказвам. Никога преди не съм правила така. Но предчувствах, че и без това ще се случи. Сигурна бях, защото се усещах добре с теб. Така че, помислих си, защо да скромнича, все едно да не се целуваш на първата си среща.
11
Кармел — планина и планинска област в Израел, където се произвеждат сортове вина, един от които в случая се споменава.