— Вие видяхте ли го в колата?
— Не, но Мел каза, че човекът, който го е посетил, е бил Вал. Той е тук, за да свърши работата, защото и аз направих нещо срещу него. По онова време, преди три години и половина, съдът искаше да ме съди за дребна данъчна измама, но това беше нещо, което можеше да ме разори, да ме изкара извън играта. Казаха, че ще забравят за обвинението, ако се съглася да сложат подслушвателна апаратура по мен, за да могат да подслушват обедните ми разговори с Хари. Нали знаещ какво е, целият си в жици, с батерия в джоба. Чакаш той да те попита — „Какво е това, което се подава изпод ризата ти?“, а ти казваш: „О, това е новият му слухов апарат“. Обядвахме, а аз не можех дори сиренето си да преглътна. Освен това съдът искаше да кажа онова, което знам за Хари и Вал. Те се заклеха, онези от съда, че ще ги тикнат зад решетките практически завинаги. — Розен повдигна рамене. — Изобщо не се стигна до процес.
— Поели сте голям риск — каза Дейвис.
— Разбира се, че поех голям риск — отвърна Розен, — но си имах основателни причини. Този човек, Хари Манза, искаше да купи дял от компанията ми. Съдружниците ми се съгласиха, защото се бяха посрали от страх. Аз обаче казах, че няма да стане. Преди той да се е намъкнал, аз ще съм се оттеглил. Убеден съм, че беше само въпрос на време да ми види сметката.
— Откъде знаехте?
— Защото видях същото да се случва на друг. Имаше една комнания, от която Хари искаше да купи дял и собственикът й беше убит при експлозия в склада му. Хари играеше голф с него. Казваше ми: „Виж, този човек се опитва да се справя сам, вместо да подели работата. Това може да го убие“. Такива ми ти неща. Но никога нямаше и намек за подобни истории, когато бях с подслушвателната апаратура.
— И за какво го търсеше полицията?
— Съдът ли, обвинението беше за убийство, а присъдата трябваше да бъде първа степен, без майтап, а аз трябваше да съм главният им свидетел. Но, както казах, след като дадох показания пред съда — Хари и Вал знаеха за това — въобще не се стигна до процес. Единственото хубаво нещо в цялата работа беше, че Хари получи удар и сега е практически прикован на легло. Вал, малко по-късно, влезе в затвора за няколко месеца за подкупи, а сега е дошъл в Израел за ловния сезон.
— Джийн Валенцуела, Камал Рашад — измърмори Дейвис. — Колко още има?
— Само още един, за когото знам със сигурност — отвърна Розен. — Когато Вал е посетил Мел, с него е имало още един човек, но не е бил чернокожият.
— Вашият адвокат ми каза, че колата ви била взривена.
— Точно така. Загина един човек от сервиза.
— И казвате, че другият също е бил убит в склада при експлозия?
— Да, може Вал да си е довел някой бомбаджия — рече Розен. — Мел каза, че бил млад.
— Във войната се научават още докато са млади — рече Дейвис.
— Все забравям да те питам — продължи Розен, — успя ли да улучиш някого.
Дейвис поклати отрицателно глава.
— Не съм и искал. Едно нещо ме изненада. Не отговориха на огъня.
— Не са дошли без оръжие — каза Розен, — ако това имаш предвид.
— Сигурно, но предполагам, че когато откриха откъде се стреля, вече беше време да се измитат — отвърна Дейвис. — Сега отново трябва да ви търсят. Мисля, че първо ще отидат при адвоката и ще питат него. А после при Тали — може би Тали трябва да изчезне за известно време. Искам да кажа, че ще притиснат някого, за да разберат навиците ви, къде живеете…
— Продължавай — рече Розен.
— … къде е възможно да отидете. Може да наемат и някой, който да наблюдава летището. Или пък ще платят на някого от TWA62 и Ел Ал, за да им съобщи, ако ви види да заминавате. Те нали не знаят, че сте загубили паспорта си?
— Не.
— Но може и да знаят за парите. Адвокатът ви може да им е казал. Така че, възможно е да ги използват като стръв.
— Може би. По дяволите, не знам. — Розен се замисли за миг. — Каза, че имаш някакво предложение.
— Какво ще стане, ако се обадите на този Вал или както там му е името и му кажете да върви по дяволите? — попита Дейвис.
— Това ли ти е предложението?
— Обадете му се, опитайте се да се разберете с него.
— Какво има да се разбирам с него? Може би трябва да го разубедя? Не, това не са някакви чувства, това си е сметка за уреждане. А подобни сметки се уреждат.
— Е, моята идея — каза Дейвис — може и да не ви хареса много, но аз вярвам, че е възможно да помогне.
Розен се колебаеше, като прехвърляше разни варианти в главата си и се опитваше да отгатне идеята.
— Според теб, след като не мога да се разбера с него, бих ли могъл да се опитам да сключа някаква сделка?