— Не.
— Да му платя, за да ме остави на мира.
— Не, мислех си че можете да го убиете — рече Дейвис. — Да обърнете нещата и да го, ликвидирате, преди той да ви с ликвидирал.
ГЛАВА ТРИНАЙСТА
Жената от Алънтаун, щата Пенсилвания, която беше около шейсетгодишна, каза:
— Боже мой, евреите не пият ли? Прекосих цялата Бен Йехуда чак до Фришман63 и после обратно по булевард Дизенгоф. Ако бях в Ню Йорк, щеше да има поне двеста бара.
Докато седеше в бара на хотел „Пал“, тя разказваше на Мел, че е на екскурзия от фирмата. „Ние сме тук!“, заедно с една седемдесет и тригодишна жена на име Дороти, която не пиела, не пушела, постоянно се оплаквала, кихала и непрекъснато махала е ръка, за да отпъди цигарения дим. Жената от Алънтаун каза на Мел, че има осем внука, че съпругът й работел в стоманодобивните заводи в Бетлем64, а на-скоро открила, че баба й е бяла извънбрачно дете — честна дума — и бащата на баба й е бил евреин. Шокирана била да узнае, че има еврейска кръв и дошла тук, за да научи нещо за еврейската вяра, да види ще може ли да възприеме нещо от тази вяра.
Не беше като да си седиш в стаята Барманът, Ицхак все повтаряше „Заповядайте, г-н Банди“, и му наливаше уиски, сервираше му чинии с маслини, с фъстъци и с чипс. На третата си водка с кола, жената от Алънтаун каза, че ако Дороти не престанела да се оплаква от пушенето й в стаята, щяла да й каже да ходи да се шиба. Мел я попита:
— Знаеш ли на кого ми прилича пианистът? На Садат.
Това му хареса, той си представи как Садат прелита всяка вечер от Кайро, за да свири на пиано в Тел Авив. Жената попита:
— Кой е Садат?
Когато се качи горе, Мел влезе в 823-та. Съседната стая беше тъмна. В нея Тали бе заспала на леглото до телефона. Тя се протегна точно в момента, когато той се доближи до леглото. Лицето и голата й ръка се открояваха на светлината, проникваща от стая 823.
— Помислих, че си заспала.
— Бях, за малко.
— Искаш ли да дойда при теб?
— Не, не искам.
— Можех да си сваля една, с която си побъбрихме в бара, страхотно маце. Вместо това ето, че се върнах при теб. — Отговор не последва. — Пехотинецът не дойде ли? — Не. — Никой да не се е обаждал? — Никой. — Не искаш ли само малко да си поиграем?… Добре, може пък да промениш решението си.
Мел се върна в 823-та, съблече се и си легна. Сигурно човек можеше да си поръча проститутка. Трябваше да провери в бара. Беше почти уверен, че Тали спи гола; или може би само по бикини. Представи си как вратата изскърцва и голото й тяло се очертава в светлината от прозореца, докато тя му прошепва с приятния си акцент: „Г-н Банди, мога ли да дойда при вас?“
Лампата светна и той отвори очи. Не беше Тали. Беше пехотинецът, впил в него поглед, а на главата си носеше бяло кепе.
— Какво, по дяволите, искаш?
— Парите на г-н Розен. Той ме изпрати.
Мел се поизправи, като придърпа завивката.
— Влизаш, виждаш, не съм захъркал… той къде е?
— Каза, че предпочита никой да не знае.
— Ей, слушай, аз и на него го обясних, ако си иска парите, ще трябва сам да дойде да си ги вземе — рече Мел. — Няма да стоя по средата, докато онези смахнатите се стрелят помежду си. Какво става, ти за него ли работиш? Мислех, че си в отпуска.
— Помагам му да отърве кожата — отговори Дейвис.
— Ами тогава приятни забавления. Трябва да си луд.
— Вместо да говорите, — каза Дайвис — защо не ми дадете, парите и след това може да продължите да си хъркате.
— Казах му, че ако ги иска, ще трябва сам да дойде да си ги вземе. Докато не му ги предам лично, те ще принадлежат на компанията. А ако не си ги вземе, ще ги върна обратно.
— Това последното кога ще стане?
— Още не съм решил. — Мел вече се беше окопитил.
— Може ли да те попитам нещо? Май никак не е трудно да те купят? А ако онези, които търсят Розен, ти платят повече?
— Повече от кого?
— Повече от онова, което Розен ти плаща.
— Къде са те? Искам да поприказвам с тях.
Мел го изучаваше и изведнъж разбра нещо. Пехотинецът беше самоуверен и изглежда знаеше какво прави.
— Идваха ли ви пак на посещение? — попита Дейвис.
Мел поклати глава.
— Не знам къде са, но са някъде наоколо. Разбираш ли, има голяма вероятност да загубиш всичко в тази игра, искам да кажа, да загубиш живота си. Тия типове не се шегуват. Те не спазват никакви военни правила. Вече са наблизо и ще го следят, така че не виждам никаква шибана възможност Рози да се измъкне. — Мел млъкна за момент. — От което пред мен изниква един проблем. Сто деветдесет и пет хиляди долара. Как да ги върна обратно? Мога да измисля някакъв начин, ако се напъна, в това съм сигурен, но ти, доколкото разбрах, си заминаваш след две седмици. И ти е разрешено да вземеш всичките си лични вещи, нали?
64
Бетлем — град в САЩ, щата Пенсилвания, един от най-големите стоманодобивни центрове в страната.