— Една обстановка, в която си попаднал в нищо повече — отговори Дейвис. — Там Бронзовата звезда се считаше за медал за добро поведение. Ако си спечелил Сребърна звезда, може би си задържал двайсет виетнамци с М-16 и с щик. Кръстът на военноморските сили70 означаваше, че си задържал двеста виетнамци със същите неща. А Почетният Медал на Конгреса означаваше, че си задържал пак толкова, но без М-16 или щик.
— Ти беше ли награден? — попита Розен.
— Със Сребърна звезда и с две Сърца.
— Наистина ли? Раниха ли те?
— С куршум — отвърна Дейвис.
— Боже мой… и си получил Сребърна звезда? Какво си извършил?
Крайъгълният камък вече се виждаше отляво на около петдесет метра и бързо приближаваше.
— Дръж се — извика Дейвис.
Рашад си помисли, че някоя вихрушка е вдигнала пясъка от пустинята. Но после Теди Кас ги видя, надигна се и се наведе към предното стъкло.
— Той зави. Виждаш ли го? Този прах е от него — каза Теди. — Вал, в твоята карта има ли някакъв път, който да продължава на изток?
— Нищо няма — рече Валенцуела.
— Може би някакъв кибуц или някаква историческа забележителност? — настоя Теди.
— Тук не би трябвало нищо да има.
Валенцуела повдигна картата и се втренчи в нея.
— Ами, явно има нещо — обади се Рашад.
Той виждаше зелените отблясъци над стълба от прах, слънцето се отразяваше в камарото. И по-нататък — още нещо. Отначало му заприлича на скално образувание. Рашад намали и зави покрай камъка, като очакваше да забележи някакъв път, но видя само леки следи по пясъка. Прахта от камарото вече се слягаше. Очертаха се силуетите на някакви сгради. Вътре в мерцедеса, който се движеше с около двайсет и пет мили, за да може да избягва дупките, те усетиха мъртвилото, пълната замрялост навън. От камарото нямаше и следа.
— Прави своя ход — каза Валенцуела.
Думите му прозвучаха като въздишка.
Било е село за евреи имигранти от Индия, село от бетонни къщи с плоски покриви, построени около площад, където е имало кладенец с кранче за водата. Селото се казваше Ейн Кфар. То бе влязло в периметъра на полесражението между израелските и йорданските танкисти през октомври 1973-та, по време на Йом-Кипурската война71 и е било сринато от снарядите. Останали бяха само някакви си отломки: очертанията на площада, пресъхналото кранче, стени, надупчени от снарядите, цистерни, които взривовете бяха изровили от земята, празни сгради със зейнали врати, камънаци под пустинното слънце.
Преди години Дейвис беше минал през Ейн Кфар с Реймънд Гарсия и Зохар и Зохар им беше разказал за боя: как танкът му бил ударен от ракета, как другите двама танкисти били убити — мерача и пълнача, а неговите ръце и лицето му били обгорени, та лежал цял един ден в полевата болница в Ейн Кфар.
Дейвис пазеше спомена за съсипаното село. Спомни си рекламата на кока кола, която лежеше сред камънаците. Спомни си, че тогава му бе минала мисълта: кока кола на иврит е също като кока кола на английски, само че обърнато наопаки.
Спомняше си площада — не беше променен — и тясната улица надясно от него, където се търкаляше рекламата. Тя все още беше там. Както и бетонните стени с изтърбушените врати и прозорци.
Сега трябваше да побързат, да се надяват, че мерцедесът ще загуби време и онези, тъй като нямаше да могат да открият зелената кола, щяха да се приближат внимателно. Дейвис и Розен щяха да имат на разположение вероятно около пет минути.
На една улица, малко по-надолу, след площада, Дейвис спря камарото между две сгради. Пътят пред тях беше, чист и ако се наложеше да бягат, нямаше да има нужда да дават на заден ход. „Добре, отвори багажника. Първо си вземи пушката“, каза си Дейвис.
— Готов ли си? — попита той Розен.
— Боже мой — последва отговор, но Резен беше излязъл от колата и тръгна по улицата към площада.
Дейвис извади пушката „Крейгоф“ от багажника, напълни двете й цеви, като натъпка и шепа патрони в десния джоб на якето си. После опря пушката на колата.
От задната седалка взе първо автоматичния си пистолет „Колт“ и го напъха в панталоните си; кутията с патроните отиде в левия му джоб. После взе и мините.
За по-малко от две минути той закачи жиците на мините за акумулатора под капака на колата, после разви жиците, като едно по едно пренесе по улицата до площада извитите зелени метални парчета. Там, в тясната уличка, Розен трупаше отломъци: стари греди, парчета бетон, останки от мебели. Дейвис пъхна мините сред отломъците. След това донесе и пластичния взрив, зарови и него и домъкна рекламата на кока кола, като я постави върху купчина боклуци, който сега препречваше улицата.
71
Йом-Кипурската война — война от октомври 1973 г., започната от арабите на големия израилтянски религиозен празник Йом-Кипур (празник на опрощението), свързан с продължителни пости и забрана за работа.