Хер Артур беше изкусен агент на австрийското военно разузнаване, а по-късно премина на служба във външното министерство и вече с пълното си име: хер Артур Милер.“
VIII
В двора на преславската чаршийска джамия имаше мраморен водоскок, а край него бе построена широка дървена беседка, цяла обвита в зелени бръшлянови клонки. Предната част на беседката откъм водоскока беше открита, а вътре беше запълнена от широк дъсчен одър, покрит от край до край с протъркани рогозки. При хубаво време, след късната следобедна молитва в джамията, тук се отбиваха най-тежките преспански агалари — бейове и чифликсайбии8 — на безкрайни разговори, пушеха чибуци и наргилета и се изтягаха на широкия одър често пъти до здрач. Малко преди да излязат от джамията, старият прислужник отиваше и пускаше тънката струя на водоскока, който стоеше затворен през целия ден, понеже водата не беше много изобилна в тая част на града. Като почнеше да шурти водоскокът, спираше да тече чешмата срещу входа на джамията, дето набожните мюсюлмани се измиваха, преди да влязат за молитва.
Тоя следобед пръв се отби в беседката Хайредин ага или както още го наричаха, Арап ага, понеже беше много черен. Той изу долу йеменците си и се качи на одъра по чорапи, седна там кръстато и нетърпеливо извади от широкия си пояс дълъг сребърен чибук и кожена кесия за тютюн. Не бе пушил от половин час и бързаше да си свие цигара. Едва когато дръпна от чибука си няколко пъти едно след друго, той въздъхна и погледът му се укроти. Той беше около четиридесетгодишен, не много висок, сух, но с дебели, възсинкави устни и много черни очи, та и бялото в тях изглеждаше жълтеникаво. Арап ага нямаше ни чифлици, ни дюкяни в чаршията, нито други някакви имоти, но дружеше с най-богатите и най-силните турци, които държаха за достлука си с него и го приемаха в средата си с почит. Силата на Арап ага беше в ножа му и в пищовите му, той беше безстрашен яростен бранител на турския агалък и собственици на чифлици.
С пищова си той печелеше и своя залък, хранеше и харем с четири жени…
— Кардашлар9 — каза той еднаж на своите достове в тая същата беседка, — нам аллах ни е дал оръжието, както е дал мотиката и сърпа в ръцете на раята.
Скоро след Хайредин Арап ага в беседката се отбиха още седем-осем агалари и последен се качи на одъра Рюшди бей — към седемдесетгодишен, дребен, цял изсъхнал старец. Насядали край дървените стени на беседката, турците мълчаха известно време и само час по час някой от тях ще подхвърли кесията си с тютюн към другия ага насреща и тихо ще промълви:
— Буйрюн10…
Малцината богомолци безшумно се изнизаха от тъмната врата на джамията, излезе след тях и ходжата, изчезна някъде и старият прислужник. Дворът опустя и цял тънеше в сянка, врявата откъм съседните чаршийски улици спираше до високите стени наоколо. Звънко шуртеше тънката струя на водоскока, извила се като камшик, и трептеше сребриста в прозрачния въздух. Тихо беше между високите стени тук. В отсрещния ъгъл стар явор ширеше неподвижни гранки, час по час ще се отрони рано пожълтял лист, ще се преметне и завърти във въздуха и безшумно ще падне край разкривения, възлест и грапав вековен дънер. А току над стените наоколо, дори по сводестия покрив на джамията, също и в по-високите гранки на стария явор все още ярко грееше топлият септемврийски ден. Ясносиньо се ширеше небето високо горе и сякаш до него стигаше минарето на джамията, наскоро варосано, та блестеше срещу слънцето като бял пламък.
Турците в беседката не бързаха с разговорите си — за всяко нещо аллах е дал достатъчно време и всеки чакаше със смирена почтителност друг да започне.
— Ейх, аллах, аллах… какво време ни пращаш, какви дни дочакахме! — въздъхна старият Рюшди бей, повече за да предизвика разговора, и пак млъкна. Но като не подхвана никой приказката му, той продължи: — Какво да ви кажа, кардашлар… раята се изплъзва от ръцете ни. Едно време чаршията беше само занаятчии, дюкян до дюкян, ще работи там гяуринът цял ден за един или два гроша, ще чука, ще търка, ще дърпа, да направи каквото ти е нужно, я дреха, я обувка, я саха, или, да речем, корито и едвам ще изкара да ти плати кирията на дюкяна, пеша ще ти целува, ще те моли да го почакаш… Сега виждате ли какво става? С пари играят гяурите.