Ния се дръпна — от меката, отпуснала се плът на Утката, от влажния, вонящ дъх, от думите й. Утката се изправи до нея и продължи гласно:
— Твоят, ще рече, не може. Грешката може да е у него. Некога са убивали безплодните жени с камъни, ама сега се знай, че колкото може да бъде виновна жената, толкова може да бъде виновен и мъжът… Аз знам… Омъжи се некоя и с години нема деца; умре мъжът, омъжи се тя повторно и още първата година ражда, що се дърпаш така… Не може ли мъжът, жената да си потърси колай, защо да стои безплодна, щом господ я благословил да ражда?
— Как така мори? Що говориш ти? — настръхна старата Глаушица. — Чужди ли деца ще раждаш при чиъяка си, в къщата му!
— Той може и да не знай — отвърна Утката. — Що, като не го бива? Ще ги направи друг, чудо големо, пък ще ги отгледа и пак ще бъдат негови. Да се плоди светът и множи…
— Не може да се живей с такава лъжа — продума Ния тихо.
— Лъжа — приподигна рамене Утката, присви устни. — Тука нема лъжа, щом ще дойдат деца. Момъкът, като я взел такъв, неспособен, и я държи… Нема лъжа тука, най-важното са децата.
— Що говориш ти, Утка — разшири лакти Султана Глаушева, като да беше готова да посегне и с ръце към безсрамната лечителка. — Во секо нещо требва да има ред и закон. Со чест требва да се живей. Ако искаш да знайш, сичките проклетии са най-напред у жената.
Ташка Утката отговори тъкмо на нейните думи, но гледаше пак в Ния:
— Така се връзваме ние, жените, сами. Децата се раждат от нашата утроба, от нашата кръв. Мъжът мине-замине. Ако не тоя, може и друг да бъде. Те са като кучетата. Елините12 некога живеяли по-слободно. Били по-умни люде. С мъж можеш да се срещнеш секогаш, когато сърцето ти поиска. Не е никакъв грех. А ние сами се връзваме и тогава скришом стават още по-лоши работи. Това било от бога, онова било от дявола, а грех ли е да се наситиш, когато си гладен, да пиеш вода, когато си жаден? И то е като глада и жаждата…
Султана скочи:
— Ама що сме седнали да я слушаме тая! Ти не знайш — обърна се тя към Утката, — ти не знайш що е от бога и що е от дявола, а? От бога е да живейш с ред в живота си и с чест между людете, а тебе дяволът ги е в сърцето и, живейш като кучка! Мъжете били кучета, ами затова са создадени мъжът н жената, да бъдат другари и в добро, и в зло. Кучета били, ами що е жената без мъж — ето, разпасана кучка като тебе! Хайде, Нио, да си вървим…
И старата Глаушица се отправи към вратата с непривично бързи стъпки, но Ния тихо подвикна след нея:
— Майко, чакай… — Тя пристъпи бързо към свекърва си и тихо й пошушна: — Требва да й платим…
Султана Глаушева мълчаливо се наведе, посегна И дигна нагоре черния си фъстан, наведе се пак и дигна втора подобна дреха, наведе се още еднаж и ръката и потъна в дълбок джеб на трета подобна дреха. Извади от там бяла кърпичка, единият край на която беше вързан на голям възел. Започна да развързва възела и попита с тих глас без да погледне Ташка: